Зеленият водород е гореща тема, но погрешно е представян като универсално решение. Анализът на икономическата и екологична рентабилност показва, че въпреки редицата приложения в трудната за декарбонизация индустрия, едва ли ще се случи масовата употреба на водорода в домакинствата, леките коли, транспорта, отоплението, защото и в момента тези приложения имат по-евтина алтернатива в лицето на електрификацията и батериите.
Това са заключенията на доклада „Зеленият водород - реалистичен потенциал и капацитет и българският контекст“ от енергийния експерт Симеон Белорешки по поръчка на Екологично сдружение „За Земята“, който беше представен онлайн лично от автора на 16.02. от 10:00 ч. Запис във Фейсбук.
На теория България има потенциал за производство на зелен водород — огромният воден ресурс на Черно море и достатъчно слънчево греене са основните фактори. Липсващият капацитет може да се изгради, ако се окаже рентабилно. Предизвикателството в случая е да се направи прогноза, защото говорим за технология, на която тепърва ѝ предстои да се развие.
Цената на зеленият водород зависи най-вече от тази на електричеството и за да е икономически изгодно производството, трябва да има достатъчно моменти с излишък на евтина електрическа енергия. Ето защо е необходимо наличието на много енергия през деня (основно от слънце) и съответното количество електроенергия за през нощта – от вятър, биомаса, вода, геотермална. Очевидно е, че в България преди всичко друго, ударно трябва да започнем изграждането на ВЕИ мощности, за да имаме излишъци и за да можем да имаме ниски цени на електроенергията за нуждите на производството на водород. Законовата рамка в момента и липсата на визия за развитието на енергетиката спира въвеждането на ВЕИ, а повечето потребители на малки и средни мощности изграждат предимно такива за собствена консумация.
Голяма част от използвания в момента водород е от изкопаем газ, затова докладът прави уточнението, че единствено водородът, произведен от възобновяеми енергийни източници, може да се нарече зелен, в момента огромна част от използвания водород е от изкопаеми горива.
За финансиране на проекти от страна на държавата е рано да се говори — „Нямаме инженерингови компании, които могат да се нагърбят с такива задачи, така че ще трябва да разчитаме изцяло на външна помощ, а в чужбина има по-голям капацитет за това и приоритетите ще бъдат там. Ето защо, българската държава трябва да е много внимателна какви точно проекти иска да финансира и къде да насочва вниманието си. На този етап - в следващите 3-5 години — не трябва да се хвърляме в нищо съществено по линия на водорода, а да изчакаме водещите компании да проправят пътя. Разбира се, частни инициативи винаги са добре дошли и ако има такива, те трябва да се подпомагат административно.“, казва авторът Симеон Белорешки.
Линк към доклада - „Зеленият водород - реалистичен потенциал и капацитет и българският контекст“
