Еврокомисар Кристалина Георгиева: Трябва да трансформираме живота си така, че въздействието ни върху климата да е минимално
„Промените в климата и значението им за институциите и гражданите в България” беше темата на провела се дискусия, в която взе участие еврокомисарят за международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи Кристалина Георгиева. Дискусията беше открита от министъра на околната среда и водите Нона Караджова. Тя заяви, че в процеса на овладяване и намаляване на климатичните промени е много важна добрата координация между институциите. Министър Караджова допълни, че е доволна от факта, че всички министри в кабинета не смятат, че мерките, които трябва да се предприемат в борбата с вредните емисии, са работа само на МОСВ и получава съдействие и разбиране от всички тях.
Климатичните промени са най-голямото предизвикателство, пред което сме изправени и те се отразяват във всеки аспект от жизнения цикъл на населението на Земята. Начинът ни на живот и работата на икономиките трябва да бъдат трансформирани по такъв начин, че въздействието върху климата да се ограничи максимално. Българският еврокомисар Кристалина Георгиева подчерта в изказването си, че основната й задача е да се бори с последиците от изменението на климата, като 90% от бедствията в Европа са от екстремални климатични явления.
Голяма част от хората остават с впечатлението, че енергетиката и транспортът са основният източник на въглеродни емисии у нас. „Ако искаме въздействието ни върху климата да е минимално, трябва да сме информирани откъде идват емисиите и да създадем програма, която да обхваща всички сектори”, заяви още еврокомисарят.
Голям принос за бързото придвижване на вредните емисии има и изсичането на горите в световен мащаб, допълни Георгиева.
Природните бедствия ще бъдат все по-чести и по-интензивни. В следствие на климатичните промени броят им се е увеличил 5 пъти. Само за последните 10 години в Европа са загинали 100 хиляди души от резките температурни промени, като за пример беше дадена 2003 г., когато жертвите са достигнали 70 хиляди.
Климатичните промени оказаха влияние и на живота у нас. Седемкратно се е увеличил броят на пожарите, 24 пъти са се увеличили изгорелите площи, над 10% от българската гора е изсечена. Тежките наводнения в цялата страна със стотици пострадали и не малко жертви, както и горещите вълни с екстремно високи температури доведоха до преки щети за земеделието, икономиката и екосистемите. Според прогнози на НИМХ-БАН, до 2050 г. климатът в България може да премине в субтропичен, а температурата да се повиши с 5 градуса, но с тези темпове на затопляне това може да се случи много по-рано.
