През 2030 година застроената земя ще е три пъти повече, отколкото през 2000-та, според учени
Милиони хектари плодородни земи ежегодно биват бетонирани, за да отстъпят място на сгради и шосета, инфраструктурни съоръжения и архитектурни хрумвания. Знаем ли какво си причиняваме, бетонирайки земята, от която живеем?
Земеделските земи в Германия са на път да попаднат в категорията на "измиращите видове". Общо 212 000 германски граждани се подписаха неотдавна под петиция, в която се настоява за по-сериозна защита на земеделските земи. Защото те буквално се топят: всеки ден в Германия "изчезват" по близо 90 хектара земя, за да отстъпят място на бетона, отбелязва Дойче веле.
От 1992 година насам по този начин са се преобразили общо 820 000 хектара. Това представлява площ, която е десет пъти по-голяма от площта на столицата Берлин! Тъй като добрата конюнктура от години насам стимулира строителството, може да се предположи, че не след дълго време земеделските земи ще станат кът. Още отсега това води до поскъпване на земеделските земи, до повишаване на цените за арендаторите, а оттам и на цените на самата земеделска продукция.
Бетонираната ни планета
Тази тенденция се наблюдава не само в Германия - по цял свят се строи със застрашителна скорост. Според прогнози на учените от университета в Бостън, през 2030 година застроената земя ще е три пъти повече, отколкото през 2000-та. Експерти на ООН пък са изчислили, че през 2030 година в градска среда ще живеят общо към 5 милиарда души - с 1,35 милиарда повече, отколкото днес.
Особено бързи са темповете на застрояването в Китай. Между Ханджоу и Шенян предстои бетонирането на близо 1800-километрова крайбрежна ивица. Нищо чудно тогава, че китайците, които имат да изхранват милиардно население, вече са принудени да вземат под аренда земеделски земи по цял свят, включително и в България. Плодородните земеделски земи в бъдеще ще станат ключов ресурс - те ще са определящи за оцеляването на милиони хора.
Докога ще разхищаваме така?
В Западна Европа също има достатъчно примери за прахосническо отношение към земите. Строежите на фотоволтаични инсталации и вятърни генератори много често "изяждат" плодородни земи, които едно време са раждали зърно. Отчуждаването на частни имоти за инфраструктурни проекти също "отхапва" големи парчета плодородна земя. На всичко отгоре от двете страни на автомагистралите, железопътните трасета и далекопроводите неизменно се оставят "санитарни кордони" от земи, които запустяват.
С други думи: необходима е ефективна законодателна защита срещу разхищаването на земеделски земи. Ненапразно експертите в Германия отправят следния призив: земеделските земи да бъдат приравнени по ценност и нужда от защита с горските масиви. В крайна сметка интелигентното отношение към земните ресурси е един от признаците за цивилизовано отношение към природата като цяло.
