За 2012 г. темата е Водата и осигуреността с храни
На 22 март отбелязваме Световния ден на водата. Активната кампания стартира още по време на Шестия световен воден форум. Тази година Форумът беше в Марсилия от 12 до 17 март, където имаше представители на НСО "Земя завинаги". Тази година регионът ни бе представен и по време на Световния младежки воден парламент.
По предложение на ООН от 1993 г. насам човечеството отбелязва Световния ден на водата - 22 март. На този ден се провеждат редица кампании, които още веднъж да обърнат вниманието на човечеството към този изключително ценен и недостатъчен природен ресурс - сладката вода; напомня се важността от устойчивото управление на сладководните ресурси.
Въпреки, че огромна част от планетата Земя е заета от вода, много малка част от тази вода е достъпна за ползване от човечеството, а още по-малка част е с качества, които да правят възможно използването и в бита и за пиене:
Всяка година Световният ден на водата се посвещава на определена тема. За 2012 г. темата е Водата и осигуреността с храни.
Всеки човек има нужда от 2-4 л вода за пиене на ден, но за производството на храната на 1 човек средно за един ден са необходими 2-5 тона вода.
Сега на планетата живеят повече от 7 млрд. души, и тази цифра ще нарасне до 9 млрд. до 2050 г. За да се осигури храна за това население, първо трябва да се осигури вода за производството на тази храна. И не по-малко важно: трябва да се произвежда повече храна, използвайки по-малко вода.
Сушата и наводненията причинявай най-значимия недостиг на храни. Сушата е тихият убиец, който прави невъзможно производството на храна. Поради това сушата е причината за най-много смъртни случаи. Сушата е причинила най-много смъртни случаи през последния век в сравнение с всяко друго природно бедствие. Най-много хора директно изложени на системен глад живеят в Азия и Африка.
Приетата през 1948 г. Декларация на ООН за човешките права утвърждава правото на всеки на адекватна храна. Достъпът до храна обаче зависи до голяма степен от достъпа до природни ресурси, вкл. вода, които са необходими за производството на храна. На 28.07.2010 г. Генералната асамблея на ООН обяви достъпът до чиста питейна вода и санитария за основно човешко право.
В глобален аспект 70% от добиваната вода се използва за напояване. Поливното земеделие заема 20% от земеделските земи и произвежда 40% от храната на планетата. За производството на 1 кг жито са необходими 1500 л вода. За производството на 1 кг говеждо са необходими 10 пъти повече вода!
Тъй като ежедневното хранене на все повече хора от развиващите се страни се уеднаквява с това на развитите, консумацията на животински продукти в световен мащаб бързо нараства. Очакваното нарастване на населението с 2 млрд. души до 2050 г. ще доведе до 70% нарастване на потреблението на храни.
Основното въздействие на промяната на климата е върху водните ресурси. В Средиземноморския басейн, в който е България, прогнозите са за до 40% спад на средните годишни валежни количества. Други много застрашени територии са полу-пустините в Северна и Южна Америка, Австралия и южните територии на Африка. Тези прогнози потвърждават, че в тези вече подложени на воден стрес зони, засушаването ще се задълбочава, а с това и недостига на вода за производство на храна. Промяната на климата на Балканите ще доведе до задълбочаване на засушаването през лятото и повишаване на рисковете от наводнения особено през зимата, но също и през топлото полугодие.
Недостиг на вода се наблюдава в почти всички страни и повече от 40% от населението на света живее в такива територии. В момента 1,6 млрд. души населяват региони с абсолютен недостиг на води, а до 2025 г. 2/3 от населението на света ще живее в такива райони. Основна причина за това състояние е прекаленото използване на води за производство на храни. Южна Азия, Източна Азия и Близкият изток са изчерпали напълно възможностите си за разширяване на поливните си площи, а населението им и потребностите от храни продължават да растат.
В световен мащаб все повече се обръща внимание на използването на третирани отпадъчни води за напояване. Това е най-ефективно ако се практикува максимално близо до точката на създаване на отпадъчни води и тяхното пречистване. Преди няколко години Световната здравна организация разработи ръководства за безопасно използване на отпадъчните води в земеделието и при отглеждането на аквакултури.
