Наистина ли бялата акация е незаменима паша за пчелите?

Наскоро наблюдавахме медийната кампания за засаждане на „Новата гора на София“, по проект на Столична община. От 2017 до 2019 г. са засадени два вида дървета: 77 350 броя бяла акация и само 9000 броя цер. Говори се за множество идеални цели на тази акция, но те всъщност се свеждат до следните две: създаване на плантация от бързо растящ вид за добив на дървесина след 10-20 години и храна за пчелите през месеците май и юни. В акациева гора няма как да се разходиш, защото дърветата образуват гъсто обрастване и по клоните им има множество остри бодли. Уви, тази гора няма да може да се използва за отдих, както мнозина софиянци вероятно се надяват.

По данни на Изпълнителната агенция по горите през периода 2014-2018 г. за залесяване с медоносни видове в горските територии са използвани бяла акация, сребролистна липа, питомен кестен, няколко вида върба, явор и ясен. Изглежда като разнообразен списък от ценни видове дървета, но в действителност бялата акация заема 71% от общата залесена площ.

В кампанията на Гората.бг, само през пролетта на тази година, бяха раздадени за засаждане 14 000 дръвчета акация. Както казват организаторите във Фейсбук страницата  си, дръвчетата „тръгнаха, за да бъдат засадени из цяла България“.

Сериозен проблем е това, че и медиите и отговорните институции, изтъкват само полезните свойства на бялата акация, но не споменават за опасните ѝ качества на инвазивен чужд вид (ИЧВ). Всички ИЧВ растения, пуснати веднъж в природата, не могат да бъдат спрени. Те изместват местната растителност и така намаляват биологичното разнообразие. Бялата акация бързо заема големи територии като пуска многобройни коренови издънки. Създава гъсти обраствания, които напълно спират развитието на естествената растителност. Изключително трудно и скъпо е те да бъдат премахнати.

Експертите знаят всичко това, но обикновените хора не! Всички кампании по залесяване с „медоносна акация“, без пълна информация за ползите и вредите от този дървесен вид, създават предпоставка да се развихри засаждане на акация от добронамерени граждани извън определените места. Така този инвазивен чужд вид попада в защитени територии, в ценни природни местообитания около и в Натура 2000 зони и застрашава от изчезване редки местни растения.

Акацията не трябва да се засажда на места, където не може да се контролира и има опасност да се саморазсели и да обхване съседни територии, та дори и с „благородната цел за паша за пчелите“. Не бива да се засажда и до границите на Натура 2000 зоните и защитените територии, в близост до реки, потоци, канали, които могат да пренесат семена надолу по течението.

Като медоносно растение акацията има достатъчно добри заместители в българската флора. В периода на нейния цъфтеж през май-юни цъфтят и доста български медоносни видове дървета и храсти като клен, маклен, мекиш, шестил, планински явор, конски кестен, дървесен бъз, смрадлика, драка. Кленът например, заема едно от първите места сред дървесните медоносни растения като при добро време предоставя голямо количество нектар. Цъфтежът му е по-продължителен от този на акацията - от април до юни. По това време цъфтят и голямо изобилие от тревисти видове.

Важно за пчеларите и любителите на мед е да знаят, че за да бъдат здрави пчелите, също като хората се нуждаят от разнообразна храна и особено от разнообразен цветен прашец. Когато събират предимно от един източник на цветен прашец липсва разнообразие в диетата и растящите пчелни ларви не се развиват пълноценно. Инвазивните видове и в случая акацията са монокултура, каквито са и безкрайните полета от рапица, слънчоглед и др. Вместо многообразие от видове цъфтящи едно след друго растения, пчелите имат единствен гигантски източник на изобилна храна през май и юни последван от период на остър недостиг.