Идеята на документа е да зададе критерии за квалификацията на управленския персонал
Проект на наредба за изискванията и критериите за ВиК операторите предизвика недоволството на компаниите - доставчици на водни услуги. Идеята на документа е да зададе критерии за квалификацията на управленския персонал и дори за някои позиции от по-средно управленско ниво. Те обаче бяха определени като дискриминационни от представители на Българската асоциация по водите (БАВ). Притеснителни за ВиК компаниите са и някои от финансовите показатели, които ще се изискват от тях, тъй като това може да доведе до отпадане на дружества от пазара. От асоциацията коментираха, че ще настояват първо да се изработи специален закон за водоснабдяване и канализация, каквато идея има от години, а не да се правят поправки на парче на действащата нормативна база.
Наредбата е изготвена по поръчка на регионалното министерство от обединение "Евролекс ВиК 1", където управляващ е Андрей Делчев, по-известен към момента като председател на Българската петролна и газова асоциация.
Само за експерти
Според проекта на наредбата законните представители на ВиК оператора трябва да имат най-малко 8 години професионален опит на управленска позиция в предприятие с основен предмет на дейност предоставяне на комунални услуги. Освен това трябва да имат и не по-малко от 5-годишен трудов стаж във ВиК оператор. Според консултанти това ще елиминира в голяма степен добри чужди мениджъри с опит, които управляват дружества успешно, просто защото нямат достатъчно дълга професионална история точно в сферата на водите. Главният инженер на компанията пък трябва е с висше инженерно образование само и единствено по специалност "Водоснабдяване и канализация" със степен магистър. Според бранша обаче тази позиция може спокойно да се заеме от хора и с различно инженерно образование и да се залага повече на обученията и сертификацията на персонала, пише "Капитал дейли".
Конкретни изисквания има и за главния енергетик на компанията, за главния счетоводител, както и за човека на позиция "началник на пречиствателна станция за питейни или за отпадни води. Според бранша обаче би трябвало да се даде повече свобода на ръководството на компанията да сформира структурата и състава си. Ако някои от изброените по горе позиции пък остане незаета по една или друга причина за повече от 60 дни, се приема, че операторът нарушава изискванията.
Според проекта на наредбата събираемостта на вземанията на ВиК компаниите трябва да е не по-малко от 85%. Или много от компаниите в даден момент могат да паднат под летвата, като това може да се случи при всяко увеличение на цената на водните услуги от регулатора. Проблемите на водните компании със събирането на вземанията също са пословични, като те нерядко биват обвинявани и в злоупотреба с монопола си, когато се опитат да търсят правата си. Сред финансовите критерии са и това коефициентът на общата ликвидност за предходните 12 месеца да е не по-малък от 1. Коефициентът на ефективност на приходите трябва да е не по-малък от 1.
Без закон
Междувременно ВиК секторът се размина с окрупняването, което беше предвидено в поправките в Закона за водите, които обаче така и не стигнаха до окончателно гласуване в зала. Идеята беше да има бързи поправки в закона, за да може да започнат реформите, а впоследствие да се мисли и за общ текст, който да обедини предписанията за ВиК операторите в Закона за водите и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. В момента има над 50 ВиК компании в страната, като поправките предвиждаха те да са 28, за да правят икономии от мащаба и да са по-атрактивни за частните инвеститори. Сега обаче не е ясно дали този закон ще бъде гласуван от новия парламент, или нещата във водния сектор ще започнат отначало. Наредбата също беше подготвена от старото правителство и най-вероятно е вървяла паралелно с промените в закона. Подобно изискване за стаж и квалификация определено би облагодетелствало старите служители във водните компании, които биха запазили постовете си и влиянието си при влизане на чужд инвеститор.
