Целта е глутниците да не се настаняват в региони с пасищно животновъдство
Швеция е една от малкото държави в Европейския съюз, която успешно контролира популацията от вълци, за разлика от Германия. Защо в скандинавската държава този модел функционира, но не и във Федералната република? Отговор на този въпрос потърсиха от Германския земеделски съюз в рамките на дигиталното издание на "Зелената седмица" в Берлин.
През 2020 година в Германия бяха преброени близо 4 000 убити от вълци пасищни животни, като сред жертвите на хищниците все по-често има говеда и коне, а жителите на селските региони вече се притесняват за собствената си безопасност.
По време на онлайн-дискусията възникна въпросът дали пред европейските закони за защита на видовете всички са равни, или дали вълците се ползват със специални привилегии. В някои региони на Германия, например в провинция Бранденбург, на квадратен километър има повече вълци, отколкото в Аляска или Сибир. Сравнението с Швеция показва, че от доста години в скандинавската страна се поддържа популация от 400 екземпляра, докато в Германия те са минимум 1300.
Според шведските експерти бройката от 400 екземпляра е дефинирана като напълно достатъчна за опазване на вида. Целта е глутниците да не се настаняват в региони с пасищно животновъдство, каквито са най-южните с големи стада от говеда и овце, както и най-северните, където се отглеждат лосове. Затова на хищниците се предоставят територии в централните планински части. Единаци има из цялата страна, а когато популацията се увеличи прекомерно, се определят квоти за отстрел. Според Европейската комисия този т.нар. санитарен лов, при който всяка година се отстраняват средно по 13 вълка, или 4,3% от цялата популация, не нарушава защитения статут на хищниците.
Този процент, прехвърлен в Германия, би означавал 57 екземпляра на година, като в тази бройка биха влезли всички проблемни вълци, за които се знае, че нападат селскостопанските животни. Във Федералната република обаче има сложна процедура, която отнема няколко месеца преди властите да разрешат отстрела на всеки екземпляр. В края на краищата проблемите остават за фермерите, докато държави като Швеция търсят и намират решения, които удовлетворяват и двете страни – стопани и еколози.
