Инфраструктурата около реките е концептуално остаряла
Пролетните дъждове ще продължат да причиняват наводнения, докато реките биват стеснявани. Инфраструктурата около тях е концептуално остаряла и опасна, предупреди Световният фонд за дивата природа. Няколкото тежки наводнения от последните дни ни напомниха колко слабо сме приспособени да се справяме с екстремните прояви на времето.
Фондът припомня, че всяка пролет различни части на страната се наводняват и това не винаги се дължи на десетките литри дъжд, паднали за денонощие. Старата, но за съжаление и новата инфраструктура, изградена около реките, очевидно следват отхвърлени концепции.
Стесняването на речните корита заради продължаващото строителство в крайречните райони затлачва реките и около тези тесни участъци те преливат. От друга страна, възприетата стратегия за изправяне и канализиране на реките унищожава крайречната растителност и вместо да отвежда водата бързо, пренася проблемите по-надолу по течението. Недостатъчното място за разливане и функциониране на естествените речни системи е пагубно за природата и вреди на хората.
Повечето диги и част от мостове у нас са построени прекалено близо до реките. Така вместо да предпазват от наводнение, те предизвикват повишаване на водните нива и създават предпоставки за бедствия. Погрешно се внушава на обществото, че почистването на деретата и коритата означава изсичане на дървета. Всъщност боклуците и ниските храсти, които израстват на мястото на отсечените крайречни гори, могат да бъдат далеч по-опасни.
Изграждането на диги и стени около реките продължава да е предпочитан метод за предпазване от наводнения. През 2013 г. беше направен опит да се построи стена около река Луда Камчия, но той беше спрян благодарение на протестите на местното население и мнението на експертите, че проектът е по-опасен отколкото полезен.
Начинът за предпазване от това бедствие е даден от природата - естествените крайречни гори и влажни зони. Принципът е "повече място за реките - повече сигурност за хората" и се прилага широко в много страни от ЕС.
Световният фонд за дивата природа е част от проект за възстановяване на река Русенски Лом, където нагледно е демонстриран този принцип. Високите води се разливат в крайречните зони, после се връщат в реката без да оставят наводнени земи. Освен че предпазват от наводнения, крайречните зони създават условия за размножаване на риби, влаголюбиви видове и хранене на черни щъркели.
Биоразнообразието в тези зони е огромно. В момента четирите басейнови дирекции в страната изготвят планове за управление на риска от наводнения съгласно изискванията на евродирективата за оценка и управление на рисковете от наводнения.
По-рано тази седмица Дунавско-карпатската програма на Световния фонд за дивата природа стана член на международната неправителствена организация "Съвет за стопанисване на горите". Тя защитава баланса между екологични, социални и икономически интереси и е създадена през 1993 г., за да насърчи отговорното управление на горите по света.
През последните 10 години Световният фонд за дивата природа в България е подпомогнала сертифицирането по FSC на над 400 хиляди хектара гори в страната. Като член на FSC организацията, Световният фонд за дивата природа ще участва във взимането на решения, в генералната асамблея и в изработването на политики и документи, насочени към по-доброто стопанисване на горите по света.
