Бразилия и Колумбия са поели ангажимент до 2030 година да спрат обезлесяването
Унищожаването на джунглите по поречието на река Амазонка представлява опасност за световния климат. Затова на срещата си на върха лидерите от страните в Южна Америка поискаха помощ от Запада.
Според страните от региона именно високоразвитите държави са отговорни за по-голямата част от вредните емисии. Затова и те трябва да предприемат по-сериозни усилия за спирането на изсичането на дъждовните гори, каза боливийският президент Луис Арче по време на срещата в бразилския град Белем. По думите му фактът, че джунглата играе важна роля за опазването на климата не означава, че за последствията от климатичната криза са виновни само държавите в Южна Америка. Колумбийският му колега Густаво Петро допълни, че Западът трябва да опрости дълговете на тези страни, за да могат де да предприемат мерки за защита на горите.
По площ амазонската джунгла е двойно по-голяма от Индия, като две трети от нея са на територията на Бразилия, а останалата част си поделят Колумбия, Перу, Венецуела, Боливия, Гвиана, Френска Гвиана, Суринам и Еквадор. Срещата на лидерите на тези страни, организирана от президента на Бразилия Лула да Силва, е първата от 14 години насам и е израз на надеждата, че Организацията са сътрудничество в региона на Амазонка отново ще заработи с пълния си капацитет.
Досега държавите от Организацията не са намерили обща линия по отношение на борбата с климатичните промени. Докато Бразилия и Колумбия са поели ангажимент до 2030 година да спрат обезлесяването, останалите страни все още се колебаят да последват техния пример.
Една от темите, които все още разделят членките на Организацията, е петролът. Колумбия настоява за забрана за добив в джунглата, докато Бразилия все още не е взела конкретно решение, най-вече защото предполага големи залежи в делтата на река Амазонка.
