1. Начало
  2. Новини
  3. ОСП - научи повече
  4. Какви са амбициите на ЕК, поставени в новата Стратегия за почвите

Какви са амбициите на ЕК, поставени в новата Стратегия за почвите

Как стратегията има за цел да увеличи познанията за почвите?

 

Защо трябва да действаме по отношение на почвите?

Почвата е основата за всички хранителни вериги и за биологичното разнообразие. Здравите почви са решение на основните предизвикателства, които са описани в Европейския зелен пакт, включително неутралност по отношение на климата, чиста и кръгова икономика, обръщане на процеса на загуба на биологично разнообразие, осигуряване на здравословна храна, опазване на човешкото здраве, спиране на опустиняването и влошаването на качеството на земите.

Въпреки това до 70 % от почвите в ЕС не са в добро състояние. Всяка година в ЕС около 1 милиард тона почва се отмиват от ерозия, което води до загуба на селскостопанска продукция в ЕС в размер на 1,25 милиарда евро годишно. Почвите страдат също от намаляване на органичните вещества, замърсяване, загуба на биологично разнообразие, засоляване и запечатване в резултат на неустойчиво земеползване и управление, прекомерна експлоатация и емисии на замърсители. 

Вече не можем да пренебрегваме риска, произтичащ от влошаването на състоянието на европейските почви. Нуждаем се от трансформация, при която опазването, устойчивото управление и възстановяването на почвите да бъдат част от социално-икономическия модел.

В Стратегията за биологичното разнообразие до 2030 г. беше обявена нова стратегия за почвите, с която европейските почви да станат отново здрави и да се положат усилия за постигане на неутралност по отношение на деградацията на земите до 2030 г. – една от целите за устойчиво развитие, с които ЕС се ангажира. 

Колко сериозен е проблемът с деградацията на почвите?

soil

Всяка година около 1 милиард тона почва се отмиват от ерозия, което съответства на дълбочина от един метър върху площ, равна на територията на Берлин. Запасите от въглерод в почвите намаляват: между 45 000 и 55 000 км² торфища са били отводнени в миналото за селскостопански цели и отделят въглерод в атмосферата. 2,8 милиона обекта са потенциално замърсени от рискови промишлени дейности.

Над 400 km² земя се усвоява нетно всяка година от градските зони и инфраструктурата, предимно за сметка на земеделската земя. Интензивното управление на земята и промените в земеползването оказват отрицателно въздействие върху биологичното разнообразие на почвите, като например земни червеи, колемболи и акари. Предизвиканото от човека засоляване засяга 3,8 милиона хектара в ЕС, като почвената соленост е силно изявена по крайбрежието, особено на Средиземно море. В Южна, Централна и Източна Европа 25 % от почвите, което съответства на около 411 000 km², показват висок или много висок риск от опустиняване. 

Какви са основните действия за справяне със замърсяването на почвите?

Стратегията за почвите се основава на вече предложените действия в Стратегията за химикалите и Плана за действие за нулево замърсяване. В съответствие с амбицията за нулево замърсяване замърсяването на почвата следва да бъде намалено до 2050 г. до равнища, които не са вредни за хората и околната среда. За да се предотврати замърсяването на почвата, Комисията ще преразгледа Директивата за устойчива употреба на пестициди и ще направи оценка на Директивата за утайките от отпадъчни води, ще ограничи вещества като пластмасови микрочастици и перфлуороалкилирани и полифлуороалкилирани съединения съгласно Регламента REACH, ще подобри методологиите за оценка на риска и ще преразгледа прилагането на Регламента относно продуктите за наторяване.

Комисията ще разгледа възможностите за предлагане на правно обвързващи разпоредби за идентифициране, регистриране и саниране на замърсени терени. Освен това Комисията ще разработи списък с приоритети на ЕС за замърсителите на почва, ще преразгледа Директивата относно емисиите от промишлеността, ще направи оценка на Директивата относно екологичната отговорност и ще оцени доколко е осъществимо въвеждането на удостоверение за състоянието на почвата за трансакции със земя. 

Ще предложи ли Комисията законодателство относно почвите?

Почвите заслужават и изискват същото ниво на правна защита на равнище ЕС като въздуха, водата и морската среда. Сега Комисията ще работи в тясно сътрудничество с държавите членки, експертите и заинтересованите страни и ще извърши оценка на въздействието в съответствие с визията, изложена в настоящата стратегия. В резултат на това Комисията ще предложи нова законодателна инициатива относно здравето на почвите, за да се постигнат целите на стратегията за почвите. С подобно предложение ще се реши въпросът с трансграничното въздействие на деградацията на почвите и ще бъдат определени мерки в целия ЕС въз основа на принципа на устойчивост и като се прилагат правилата за по-добро регулиране. Въпреки че много проблеми ще изискват общ европейски подход, Комисията ще предприеме надлежна проверка на субсидиарността. Освен правилното определяне на обхвата и равнището на амбиция, тази проверка ще гарантира също така, че националните и регионалните решения могат да се прилагат там, където са по-целесъобразни. Европейският парламент вече призова за такава обща за целия ЕС правна рамка за почвите. Комитетът на регионите, Европейската сметна палата, както и множество заинтересовани страни, подкрепиха това искане. 

Как опазването на почвите ще допринесе за борбата с изменението на климата?

Здравите почви ще засилят издръжливостта на ЕС и ще намалят неговата уязвимост по отношение на изменението на климата. Почвите са най-голямото въглеродно депо на планетата. Те съхраняват повече въглерод, отколкото атмосферата и цялата биомаса, взети заедно. Като се има предвид ключовата роля на почвата във водния цикъл, тя е и незаменим съюзник за адаптиране към изменението на климата. Високият капацитет за задържане на вода в почвите намалява последиците от наводненията и отрицателното въздействие на засушаванията.

За да се постигне неутрална по отношение на климата Европа до 2050 г. и неутралност на земите до 2035 г., от решаващо значение е да се спре изпускането на емисии от дренирани торфища и да се увеличи въглеродът, който се съхранява в други почви. Възстановяването само на торфищата би могло значително да намали емисиите на CO2, което води до множество съпътстващи ползи, включително за природата, биологичното разнообразие и опазването на водите.

Комисията ще стартира инициатива за улавяне на въглерод в селскостопанските почви и ще се присъедини към глобалната инициатива „4 на 1000“ за увеличаване на съдържанието на органичен въглерод в почвата в земеделските земи. Подкрепена от солидна научна документация, тази инициатива приканва всички партньори да посочат или приложат някои практически действия във връзка със съхранението на въглерод в почвата и вида на практиките за постигане на тази цел (напр. агроекология, агролесовъдство, консервационно земеделие, управление на ландшафта и др.). Амбицията на инициативата е да се насърчат заинтересованите страни да преминат към продуктивно, силно устойчиво селско стопанство, основано на подходящо управление на земите и почвите.

За да стане устойчивото управление на почвите новото нормално, ще бъде създаден набор от практики и принципи, а те ще бъдат популяризирани от мрежа от специалисти, живи лаборатории и водещи проекти. До 2023 г. Комисията ще предложи законодателна рамка за устойчива продоволствена система на ЕС. 

Какви действия са планирани за увеличаване на приноса на почвата за кръговата икономика? 

Безопасното прилагане на чист компост, ферментационни продукти, утайки от пречистване на отпадъчни води и преработен оборски тор ще спомогне за затваряне на хранителните и въглеродните цикли. Даването на приоритет на кръговото използване на земята пред развитието на зелени площи ще ограничи силния натиск от запечатването на почви и усвояването на земя върху горите, земеделската земя и природата. За безопасното повторно използване на изкопните почви и за отделянето на замърсената от чистата почва е необходимо да се подобри наблюдението по цялата верига за създаване на стойност, с проследимост и контрол на качеството от мястото на изкопаване до приемащия край. Комисията ще проучи допълнително потоците от изкопани почви, които се генерират, обработват и използват повторно в ЕС, и ще съпостави положението на пазара в държавите членки до 2023 г.

Комисията също така ще оцени необходимостта и потенциала от правно обвързващи разпоредби за „паспорт за изкопана почва“ като част от разработването на Закона за здравето на почвите и ще предостави насоки, въз основа на опита на държавите членки, за въвеждането на такава система.

За да се постигне целта на ЕС за нулево нетно усвояване на земя до 2050 г., държавите членки следва да определят свои собствени амбициозни национални, регионални и местни цели за намаляване на нетното усвояване на земя до 2030 г. и да прилагат „йерархия на усвояването на земя“ за избягване – повторно използване – свеждане до минимум – компенсиране, вместо запечатване на нови природни или земеделски земи. Като част от оценката на въздействието на Закона за здравето на почвите Комисията ще разгледа варианти за наблюдение и докладване относно напредъка към постигане на целите за нулево нетно усвояване на земя и ще предостави насоки на публичните органи и частните дружества относно начините за намаляване на запечатването на почвата. 

Какво означава „усвояване на земя“ и „нулево нетно усвояване на земя“? 

В Закона за здравето на почвите ще бъде дадено определение след оценка на въздействието и консултация с държавите членки, експерти и заинтересовани страни. Научната литература определя усвояването на земя най-общо като загуба на земеделска, горска и друга полуестествена и естествена земя за градско и друго изкуствено развитие на земята. Това включва зони, запечатани от строителна и градска инфраструктура, както и градски зелени площи и съоръжения за спорт и отдих. От 50-те години на ХХ век това до голяма степен се дължи на разрастването на градовете.

Запечатването на земеделска земя и открити пространства следва да се избягва, доколкото е възможно, и да се наблегне на строителство върху земя, която вече е запечатана. Това може да изисква повече инвестиции, например за преустройство на земя, използвана преди това като промишлен обект (включително обеззаразяване). Когато земята се усвоява, стремежът е да се гарантира, че това няма да превишава компенсацията на друго място, т.е. „без нетно усвояване на земя“. Например неизползваната земя може да бъде върната за култивиране или да бъде възстановена, така че отново да може да предоставя екосистемните услуги на незапечатаните почви. 

Как стратегията се справя с опустиняването?

soil

Опустиняването е форма на влошаване на качеството на земите в сухите райони. Това е нарастваща заплаха в ЕС, изострена от изменението на климата. Въздействието от опустиняването ще бъде особено силно в Португалия, Испания, Италия, Гърция, Кипър, България и Румъния.

Стратегията за почвите е съобразена с препоръките, отправени от Европейската сметна палата в нейния доклад относно опустиняването. Комисията ще установи методология за картографиране и оценка на опустиняването и влошаването на качеството на земите в ЕС и ще докладва редовно за тази тенденция.

Комисията предлага също така ЕС да бъде обявен за страна, засегната от опустиняването, съгласно Конвенцията на ООН за борба с опустиняването (UNCCD), и продължава да насърчава държавите членки да участват в нейната програма за определяне на цели за неутралност по отношение на влошаването на качеството на земите.

Какво означава стратегията за земеделските стопани?

[*gitem=7582*]

Земеделските стопани ежедневно обработват земята си. Тяхното препитание и нашето бъдеще зависят от дългосрочното здраве на почвите, върху които те отглеждат своите култури или пасат добитък.

Комисията ще помогне на държавите членки да създадат инициатива за „безплатно тестване на почвата“, която ще даде възможност на земеделските стопани и другите участници да научат повече за здравето на своите почви. Чрез нови модели на въглеродно земеделие и частни схеми за устойчиви инвестиции земеделските стопани ще бъдат възнаградени за съхраняването на въглерод и за предоставянето на екосистемни услуги.

Работата за постигане на нулево нетно усвояване на земя и прилагането на йерархия за увеличаване на кръговото използване на земята ще спомогне за осигуряването на достатъчно земя за производство на храни и в бъдеще. Общата селскостопанска политика е незаменим инструмент в подкрепа на грижата на земеделците за почвите. Общата селскостопанска политика, както и консултантските услуги в областта на селското стопанство, ще играят ключова роля в подпомагането на по-широкото използване на устойчиви практики за управление на почвите от земеделските стопани.

Земеделските стопани също ще участват активно и ще се възползват от инвестиции в обмен на знания и развитие. С участието на селскостопанския сектор мисията на „Хоризонт Европа“, наречена „Пакт за почвите за Европа“, ще създаде 100 живи лаборатории и водещи проекти за насърчаване на прехода към устойчиво управление на почвите в селскостопанските земи.

Какви са разходите и ползите от стратегията?

Въздействието на деградацията на земите и почвите е огромно и е свързано с големи разходи в размер на 50 милиарда евро годишно за ЕС. Ерозията на почвата струва на Европа 1,25 милиарда евро само под формата на годишна загуба на селскостопанска производителност. Деградацията на почвите засяга всички нас от икономическа гледна точка: 54 % от разходите представляват загуба на предлаганите от екосистемата услуги, като улавяне на въглерод, хидроложки контрол, цикъл на хранителните вещества, съхраняване на биологичното разнообразие на почвите и осигуряване на отдих. Другата половина от разходите често е за сметка на частни лица и собственици на земя поради намаляване на доставките на услуги като биомаса и суровини.

Разходите за предприемане на действия са много по-малки от цената на бездействието. Спирането и обръщането на настоящите тенденции на деградация на почвите би могло да генерира до 1,2 трилиона евро годишно икономически ползи в световен мащаб. Инвестирането в превенцията и възстановяването на почвите е разумно от икономическа гледна точка, тъй като здравите почви са нашата най-добра гаранция за осигуряване на благосъстояние в дългосрочен план.

Какви възможности за финансиране съществуват на равнище ЕС?

ЕС предоставя многобройни възможности за финансиране за проекти и инициативи, които се грижат за здравето на почвите:

  • Програмата LIFE допринася за разработването и показването на новаторски решения за подобряване на качеството на почвите.
  • Общата селскостопанска политика подкрепя устойчивото развитие на селските райони чрез подобряване на конкурентоспособността на селското и горското стопанство, осигуряване на устойчиво управление на почвите и чрез териториално развитие на икономиката в селските райони.
  • Европейският фонд за регионално развитие и Кохезионният фонд укрепват икономическото, социалното и териториалното сближаване, като подкрепят прехода към по-зелена Европа без въглеродни емисии. Това включва опазването на природата, биологичното разнообразие и екологосъобразната инфраструктура, включително в градовете, както и възстановяването на замърсени земи.https://ec.europa.eu/regional_policy/en/funding/cohesion-fund/
  • Фондът за справедлив преход дава възможност на регионите и хората да се справят със социалното, икономическото и екологичното въздействие на прехода към неутрална по отношение на климата икономика. Инвестициите във възстановяването и обеззаразяването на обекти, във възстановяване на земя и в проекти за промяна на предназначението са допустими, когато спомагат за постигане на неутралност по отношение на климата, например саниране на бивши въглищни мини, които са излезли от употреба.
  • Механизмът за възстановяване и устойчивост предоставя заеми и безвъзмездни средства в подкрепа на държавите членки при екологичния преход. Редица национални планове за възстановяване и устойчивост включват мерки за опазване на почвите. Особено важни в този контекст са техническите насоки на Комисията за „ненанасяне на значителни вреди“, за да се помогне на държавите членки да изготвят своите планове за възстановяване и устойчивост.
  • Програмата „Хоризонт Европа“ подкрепя развитието на знания за клъстера „Храни, биоикономика, природни ресурси, селско стопанство и околна среда“. Програмата стартира и мисия „Пакт за почвите за Европа“. Чрез „Хоризонт Европа“ се съфинансират също така няколко важни партньорства на ЕС, сред които партньорството за оценка на рисковете от химикалите, партньорството в областта на агроекологията, живите лаборатории и научноизследователските инфраструктури. 

Как ЕС ще работи със своите международни партньори за опазване на почвите в световен мащаб?

Здравите почви са от решаващо значение за постигане на целите за устойчиво развитие и за неутралност по отношение на влошаването на качеството на земите (ЦУР 15.3). Комисията ще се присъедини към глобалната инициатива „4 на 1000“, ще предложи ЕС да бъде обявен за засегната страна по Конвенцията на ООН за борба с опустиняването и ще продължи да подкрепя Глобалното партньорство в областта на почвите и други международни проекти за насърчаване на устойчивото управление на почвите в световен мащаб.

ЕС ще се стреми към по-амбициозни цели съгласно Конвенцията за биологичното разнообразие и глобалната рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г., в която се признава значението на биологичното разнообразие на почвите и тяхното устойчиво управление. Комисията също така ще подкрепи създаването на Световна обсерватория за биологичното разнообразие на почвите, както беше предложено от Глобалното партньорство за почвите на ФАО.

Как стратегията има за цел да увеличи познанията за почвите?

Комисията ще засили използването на цифрови инструменти и ще разчита на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) за по-нататъшно развитие на Информационната система за земята в Европа (LISE) въз основа на портала за мониторинг на земната повърхност на „Коперник“. Популяризирането на научни знания и събирането на данни за почвите ще бъде значително насърчено чрез конкретни инициативи, като например мисията на „Хоризонт Европа“ „Пакт за почвите за Европа“, Обсерваторията на ЕС за почвите, Рамковото изследване на земеползването/земното покритие (LUCAS) и цифровия глобус. Комисията също така ще стартира инициативи за ограмотяване и повишаване на осведомеността по отношение на почвите и ще осигури достатъчно частни и публични средства за финансиране на прехода. 


 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.