Спират парите за тютюнопроизводителите. Сега – накъде?
Да отглеждаш ли овце и кози вместо тютюн – това е хамлетовският въпрос, който стои пред стопаните в много региони на страната, където досега традиционно се препитаваха от табака. От следващата година обаче кранчето и на държавните, и на евросубсидиите, ще пресъхне за тях и затова ще трябва да търсят алтернативи, ако искат да оцелеят. В случая нашего брата пушача като чуе за облаците, надвиснали над тютюнопроизводството, се изправя на нокти. И бездруго самите пушачи вече свикнаха да търсят алтернативи на скъпите цигари – все повече стават онези тютюнджии, които се връщат към позабравените техники на саморъчно свиване на цигари. Както е тръгнало – колко му е да почнат и да си отглеждат ценното растение в градинката – който си има. Пък който си няма – може и в саксии на прозореца.
Едва ли обаче проблемът е най-голям за почитателите на индианския ритуал – все пак, малка част от тютюна родно производство отива за нашенските папироси. А и да се очаква пълно ликвидиране на тютюнопроизводството у нас е твърде пресилено. Плюс това, на пазара се предлагат и достатъчно вносни марки. Така че – да му мислят какво ще правят онези, които отглеждат тютюна. Ясно е, че пари за тази дейност повече няма да има. От идната година тръгва схема, която ще се финансира с евросредства за насърчаване на тютюнопроизводителите да преминават към други сектори. Дали обаче нашенецът е склонен да замени традиционното производство с алтернативен вариант – като животновъдство например? Това беше целта на проучването ни миналата седмица. Интересното е, че нагласите са почти „на кантар“: 44 на сто от гласувалите до днес (10-ти ноември) не биха предпочели да се занимават с овце, кози и друг подобен добитък – те смятат, че и в двата случая в България няма достатъчно стимули да се захванеш – било с тютюн, било с животновъдство. Т.е. все си „вътре“. Други 8% пък не биха се престрашили на такава промяна, защото нямат достатъчно познания и се чувстват неуверени за подобна решителна крачка. А близо половината – 48 на сто, са на противоположната позиция – те виждат по-добра перспектива в животинската продукция както на вътрешния, така и на международните пазари. Сигурно имат основание – не само заради отпадането на субсидиите за тютюнопроизводството, но и като прибавим факта, че над пушачите с всеки изминал ден надвисват все по-тежки облаци… Акцизи, забрани за пушене и пр. А нали точно те са най-големите потребители на крайните продукти от тютюневата индустрия.
Какво ще се случи с родното тютюнопроизводство и дали то ще се свие до символични размери? Дали традиционните за този сектор региони ще се обезлюдят или хората там ще се преориентират – това са все още въпроси без отговор. Бъдещето ще покаже.
Коментар на Светослав Динков
