В държавния бюджет за 2011 г. няма предвидени пари за производство на тютюн
Тютюнопроизводители заявиха намеренията си да продават своята продукция в чужбина без стоката им да минава през лицензираните фирми посредници. Идеята за директно договаряне между производители и търговци беше обсъдена миналата седмица на среща между министъра на земеделието Мирослав Найденов и участници на тютюневия пазар у нас, пише Investor.bg.
На практика искането на тютюнопроизводителите означава изолиране на прекупвачите, като част от веригата, в опит за по-големи печалби и оцеляване на пазара. Тази стъпка е резултат от факта, че до края на годината закриват фонд „Тютюн“ и държавата спира окончателно субсидиите за тютюнопроизводителите. С предложената промяна в Закона за тютюна се цели по-малките производителите да получават по-високи цени за тютюна си и да останат, като участници на пазара без да фалират, разчитайки на чуждите пазари.
„В момента изкупната цена за българския тютюн плюс субсидията (реколта 2009 г.) е по-малка от предлаганата цена в Гърция. Най-качественият ориенталски тютюн сега се продава в Гърция за около 8 евро за килограм“, каза народният представител от Силистренския регион Стефан Господинов
В същото време у нас най-високата гарантирана цена за килограм тютюн от сорта "Басми" (реколта 2009) е 7,35 лв., сочи справка в сайта на фонд „Тютюн“.
Според Стефан Господинов евентуалната възможност за продажби на тютюн зад граница ще гарантира на производителите по-високи изкупни цени и по-висока печалба. „Ако те могат да постигнат по-висока цена, няма да се наложи държавата да субсидира отрасъла и той ще се регулира на пазарен принцип“, аргументира се народният представител. По информация на Стефан Господинов лицензираните фирми посредници имат доста сериозна печалба от дейността си. Те изкупуват тютюна от производителите и го продават на цигарените фабрики с огромна печалба. В същото време, изплащайки субсидии „държавата поема тежести, които не би трябвало, особено в ситуацията на криза“, обяснява Господинов.
„За производителите е по-добре пазарът да бъде освободен. Няма да имаме проблеми със свободното договаряне на цените“, твърди Асен Кичуков, производител на тютюн от Първомай. Според него, ако промяната в закона бъде прокарана, производителите ще имат шанса да продават свободно тютюн в страните от Европейския съюз.
„Тютюнопроизводителите предложиха либерализиране на пазара, за да разчитат на по-високи цени. Но трябва да бъде отчетено нещо друго – дали при пълното премахване на лицензираните посредници няма да се създаде пълен хаос на пазара“, каза земеделският министър Мирослав Найденов. Той сподели и друга гледна точка. Според него, предложението е дошло от производителите в Силистренско, които отглеждат тютюн на по-големи площи и са по-едри производители. Докато в Южна България, например, има повече дребни производители, за които ще е трудно да се договарят директно за продажби в чужбина. Според министър Найденов „може да се търси компромисен вариант - да се разреши на по-големите производители по-улеснен режим на търговия“.
Той припомни, че в държавния бюджет за 2011 г. няма предвидени пари за производство на тютюн. „Аз предложих в бюджета да се отделят 143 млн. лв., които да отидат за преориентация на тютюнопроизводителите към друго производство, но това не се прие от Министерски съвет“, припомни министърът. При тези условия „производителите на тютюн остават на свободния пазар“, каза още Мирослав Найденов.
В момента се работи по прекратяването на дейността на Фонд „Тютюн“, който трябва да бъде закрит до края на годината. Това ще стане с предстоящите изменения в Закона за тютюна и тютюневите изделия, съобщи Георги Ралчев, началник на отдел „Растениевъдство“ в Министерството на земеделието и храните. Тогава държавата вече няма да има правно основание да определя минимални изкупни цени на тютюна.
За предстоящата либерализация в тютюневия сектор се говори от няколко години, когато на тютюневия пазар в България навлязоха големи световни играчи. Във всички случаи те разполагат с огромни ресурси - да внасят произведен тютюн от чужбина на конкурентни цени, да поръчват на ишлеме част от продукцията си и така да заливат пазара с краен продукт на приемливи цени.
