Празнува се в чест на пчелите и техния закрилник св. Прокопий
В българския народен календар денят на великомъченик Прокопий е популярен като летният празник на пчеларите. Затова го наричат още свети Прокопий Пчелар. Празнува се в чест на пчелите и техния закрилник св. Прокопий.
В народната вяра пчелите са посредници между видимия и невидимия свят и помощници на Бога. Благословени са да създават меда. Дори и злите сили не им пакостят, заради любимата си храна. Затова болестите, злосторните същества, орисниците, вилите и самодивите биват умилостивявани с мед или медени питки.
По стар обичай пчеларите стават преди изгрев слънце и отиват право при пчелините. Носят две бели погачи – боговици, в чест на св. Прокопий и Исус Христос. Оставят хлябовете върху пъстри месали на земята, прекадяват ги по три пъти, мажат ги обилно с мед, а след това разчупват високо над главите си, като си пожелават берекет и хубав, ароматен мед.
В някои райони, където отглеждането на мед има отколешни традиции /Страджа, Сакар, Родопите, Стара планина/, старите пчелари изпълнявали обичаят подрязване. Стопаните отчупвали по залък от всяка пита с мед. Вярвали в магическата му сила да лекува неизличими болести, затова го скривали на тайно място и го пазели до следващия 8 юли.
Знахарки и баячки пък лекували с него тежки ухапвания от насекоми и всички разновидности на шарката. От него слагали на бузките на децата и в пазвите на моми и невести, за да ги пази от лоши очи и уроки.
