Сектор зеленчукопроизводство формира около 15% от общата селскостопанска продукция
Нашите агроучени усилено работят за възвръщане на родните сортове зеленчуци на пазара, характерни с уникалния си вкус. Това съобщи директорът на Института по зеленчукови култури (ИЗК) в Пловдив проф. Стойка Машева. Тя посочи, че спадът в производството пред последните години се дължи на редица негативни фактори. Основните причини са намаляването на обработваемата земя с 3,1 млн. дка. и недостатъчната ресурсна осигуреност в сектора. Преобладават дребните стопанства - близо 70 % от земеделските производители отглеждат продукцията си на площи под 10 дка. Наблюдава се ниска инвестиционна активност и недостатъчна финансова подкрепа. Това ограничава усвояемостта на договорените с ЕС субсидии. Само 6,7 % са специализираните стопанства, отглеждащи зеленчуци. Те трудно се адаптират към пазара, поради ниската партидност на продукцията и невъзможност да отговорят на маркетинговите стандарти за качество. От друга страна у нас има малко на брой големи преработвателни предприятия, които работят основно с евтини вносни концентрати.
Сектор зеленчукопроизводство формира около 15% от общата селскостопанска продукция, с което страната ни се нарежда на 13-то място в Европа по обем производство, каза проф. Машева. С най-голямо икономическо значение са доматите (24%), пиперът (14%) и краставиците (13%). В момента площите със зеленчуци заемат около 2,2-2,4% от използваемите земеделски площи. Стойността на брутната продукция в сектора е динамична и силно варира през годините.
По-голяма част от българските зеленчуци се реализират на вътрешния пазар, съобщи проф. Машева. За търговската мрежа се разпределят около 60-70 % от доматите, между 50 % до 70 % от сладкия пипер, над 80 % от главестото зеле и около 70-80 % от краставиците. Подобрява се и експортната ориентираност на преработената продукция, от която над 1/3 отива зад пределите на страната.
Наблюдава се тенденция за увеличаване на биологично произведените оранжерийни зеленчуци – главно домати и краставици. От тях около 90% се реализират на европейските пазари, а останалите 10% остават за вътрешно потребление, поясни проф. Машева.
Целия материал четете в рубрика Актуално на портала.
