Ощетени са малките винопроизводители
Новият закон за виното е в ущърб на малките винопроизводители и не е синхронизиран с европейското законодателство, заявиха в ефира на Дарик-Пловдив производители от региона и членове на занаятчийската камара.
В парламентарната група на управляващата партия сме предали копие на австрийския закон за виното, който според нас изцяло отговаря на потребностите на винарските изби в България и се надяваме той да бъде взет под внимание при окончателното гласуване на Новия закон за виното, уточни Александър Ташев, гроздопроизводител от Асеновград. Подготвяме писмо и до европейските депутати, в което настояваме да се даде законно право и на по-малките изби в България и майсторите на вино да продават цялото количество произведено вино, съобщи в ефира на Дарик председателят на Регионалната занаятчийска камара Тони Симидчиева. Абсурдно е да задължават хората да си изпиват сами виното или да си изхвърлят продукцията, коментира още тя.
Всеки регистриран гроздопроизводител има право да преработи до един тон грозде за собствена консумация - това е регламентирано в новия закон за виното, който вече мина на първо четене. В България обаче има свръхпроизводство и неминуемо излишък от вино на пазара. Домашното винопроизводство не може да се определя като сив или черен пазар, коментира още Пламен Петров, собственик на винарска изба и бивш директор на регионалното звено на Изпълнителната агенция по лозата и виното.
Сертификатите на винарите, защитили майсторски клас в Регионалната занаятчийска камара, се признават в цяла Европа. Всеки един от тях може да се реализира като специалист в европейските страни, но абсурдът е, че тези сертификати нямат тежест в България, тъй като реално не са регламентирани в Закона за виното, коментира за Дарик радио Александър Ташев, винопроизводител от Асеновград.
Всички гроздопроизводители от региона трябва да се обединят в обща браншова организация на производители, заяви в предаването "Дарик кафе" управителят на изба Пламен Петров. Това ще доведе до по-малко разходи на производството и по-висока конкурентоспособност.
От 2001 година се забелязва тенденция за намаляване на износа на българските вина. Като приоритетни пазари през последните 4-5 години се очертават Русия, Полша,Чехия, Великобритания и Германия. През последните 2 години общият износ възлиза на 55 хил. тона годишно, което е изключително незадоволително при годишно производство около 100 хил. тона.
Какво прави Пламен Моллов като председател на Националната лозаро-винарска камара, за да помогне на местните винопроизводители, питат гроздо- и винопроизводители от региона.
