Засетите площи намаляват до 42,18 млн. хектара, а неравномерните валежи повишават риска за добивите и световния пазар
Индийските фермери са засели с ориз 42,18 млн. хектара през сезон „хариф“ през 2026 г., което е спад от близо 4% спрямо година по-рано. По-малките площи и слабият мусон засилват опасенията за добивите в един от най-важните производители и износители на ориз в света.
Общата площ с летни култури в Индия също намалява. Към началото на септември тя достига 108,63 млн. хектара – с 1,6% под нивото от същия период на миналата година.
Оризовите площи намаляват до 42,18 млн. хектара
Най-сериозен спад при ориза е отчетен в някои от ключовите земеделски щати, сред които Карнатака, Телангана, Утар Прадеш, Андхра Прадеш, Мадхя Прадеш, Джаркханд, Тамил Наду и Махаращра.
Оризът е най-голямата култура в индийския сезон „хариф“, а развитието на реколтата има значение не само за вътрешния пазар, но и за международната търговия.
Индия е водещ световен износител на ориз, поради което всяка значителна промяна в производството, запасите или експортната политика на страната може да се отрази върху глобалните цени.
По-малко маслодайни култури и соя
Площите с маслодайни култури намаляват до 19,19 млн. хектара спрямо 19,31 млн. хектара година по-рано.
Соята, която е една от основните маслодайни култури през сезона, заема 12,18 млн. хектара – с близо 1% по-малко на годишна база.
По-слабо представяне има и при някои други основни култури. Площите с царевица например намаляват с над 3%, докато при памука и захарната тръстика спадът е по-ограничен.
Бобовите култури отчитат ръст
По-различна е ситуацията при бобовите култури. Общите площи се увеличават от 11,53 млн. хектара през миналата година до 11,71 млн. хектара през настоящия сезон.
Това представлява ръст от около 1,6%.
Увеличените площи обаче не гарантират по-високо производство. Разпределението на валежите остава силно неравномерно и състоянието на посевите се различава значително между отделните райони.
Слабият мусон поставя добивите под натиск
Основният риск за индийското земеделие през настоящия сезон остава мусонът.
Към началото на септември валежите в страната са приблизително с 13–14% под обичайните стойности, като особено сериозен дефицит се наблюдава в части от Южна и Източна Индия.
Проблемът не е само в общото количество дъжд, а и в неговото разпределение. Продължителните сухи периоди, последвани от интензивни валежи, могат да окажат отрицателно влияние върху растенията в критични фази от развитието им.
Затова вниманието постепенно се измества от размера на засетите площи към очакваните добиви от ориз, соя, царевица, памук и други основни култури.
Индия разполага с големи запаси от ориз
Въпреки по-малките площи индийските власти засега не очакват сериозен недостиг на ориз на вътрешния пазар.
Една от причините са значителните държавни запаси. За предстоящата кампания правителството е поставило цел за изкупуване на около 70,86 млн. тона неолющен ориз.
Това може да ограничи непосредствения риск за вътрешното снабдяване и да даде възможност на страната да запази силната си позиция на международните пазари.
Какво означава това за България и Европа?
Развитието на индийската реколта е важно и за европейския пазар.
Индия има водещ дял в международната търговия с ориз. Ако по-слабият мусон доведе до значително намаляване на производството или ако Ню Делхи реши да ограничи износа с цел защита на вътрешния пазар, международните котировки могат да получат подкрепа.
Подобно развитие би увеличило разходите на европейските вносители и би могло постепенно да се отрази и върху цените на ориза за преработвателите, търговците и крайните потребители.
Засега големите индийски запаси ограничават опасенията за недостиг. Решаващи за пазара обаче ще бъдат окончателните добиви след началото на прибирането на реколтата през октомври и бъдещата експортна политика на страната.
