Нишовите култури – следващата стъпка в развитието на стопанството на наследствения фермер
В динамичната среда на съвременното земеделие успешните стопанства все по-често разчитат не само на традицията, но и на готовността да се променят. Именно това е философията на Мартин Богдановски – представител на второто поколение в семейното земеделско стопанство в община Каварна.
Семейна традиция и развитие в две земеделски направления
Фермата обработва близо 7000 декара земя в Добруджа, където основно се отглеждат зърнено-житни и маслодайни култури. Дейността на семейството обаче не се ограничава само до региона. В Северозападна България стопанството развива и животновъден обект, за който обработва още около 4000 декара земя за производство на фуражи.
В Каварненския район семейството обработва земя вече близо три десетилетия. Основните култури са пшеница и слънчоглед, а през настоящата година за първи път в производството са включени твърда пшеница, грах и кориандър. През годините стопанството е експериментирало с различни култури, като целта винаги е била една – да се търсят нови възможности за развитие и по-висока устойчивост на производството.
По думите на Богдановски именно разнообразието е една от най-важните предпоставки за успешното управление на едно модерно земеделско стопанство.
От конвенционално земеделие към минимални обработки и No-Till
През последните години във фермата постепенно е направен преход от конвенционално земеделие към минимални обработки и No-Till технологии. Днес стопанството прилага модел, който съчетава елементи и от двата подхода, така че обработките да бъдат съобразени както със състоянието на почвата, така и с конкретните климатични условия.
Основната цел е съхраняването на плодородието на добруджанския чернозем – един от най-ценните почвени ресурси в България. Според земеделеца именно опазването на почвата ще бъде ключово за устойчивото производство през следващите десетилетия.
В годините семейството е преминало през различни технологии и практики, но днес е убедено, че минималните обработки и No-Till дават най-добрите резултати за условията в региона. Макар мнозина да смятат, че тези технологии трудно могат да бъдат успешни в Добруджа, стопанството доказва обратното.
Богдановски споделя, че при неблагоприятни години технологията позволява постигането на по-стабилни резултати в сравнение с конвенционалното земеделие, а при добри години добивите остават напълно конкурентни. Именно тази устойчивост е причината стопанството да продължава да развива системата.
Предизвикателствата пред съвременното земеделие
В същото време земеделието става все по-предизвикателен сектор. Натискът от международните пазари, променящата се нормативна рамка и климатичните промени поставят фермерите пред ежедневни изпитания.
По думите на Мартин Богдановски европейските производители работят при все по-високи изисквания, които водят до нарастващи производствени разходи. В същото време на пазара навлиза продукция от държави, където подобни ограничения не съществуват, което поставя българските фермери в неравностойна конкурентна среда.
Въпреки това той е убеден, че успешният земеделец трябва да гледа напред, а не да се оплаква от трудностите. Според него модерното земеделие изисква постоянна адаптация, готовност за вземане на бързи решения и търсене на нови възможности.
Нишовите култури – възможност за по-устойчиво производство
Именно затова стопанството постепенно разширява производството на по-нишови култури. Освен кориандър вече се отглеждат грах за производство на растителен протеин и твърда пшеница, предназначена за производството на паста и други тестени изделия. В перспектива се планира и включването на синап в сеитбооборота.
Целта е не само по-добра икономическа ефективност, но и изграждането на устойчив сеитбооборот, който едновременно подобрява почвеното плодородие и намалява риска за стопанството.
По думите на Богдановски твърдата пшеница, грахът и кориандърът не са включени случайно, а са част от стратегия за постепенно разширяване на производството с по-високодоходни и по-специализирани култури.
Тази година обаче те са преди всичко експеримент. Целта е да се проследи как ще се представят при минимални обработки и No-Till технология върху тежките добруджански черноземи. Макар семейството да е отглеждало някои от тези култури и преди години, това е първият опит при новата технология и в условията на променящия се климат.
Твърдата пшеница – култура с потенциал и по-висока добавена стойност
Все още е рано за окончателни оценки, но първите резултати дават основания за оптимизъм. По време на посещението в стопанството вече е започнала жътвата на твърдата пшеница, а добивите и качеството показват, че културата има потенциал.
Според него твърдата пшеница е значително по-взискателна от меката. Тя изисква по-добро хранене и по-прецизно управление през целия вегетационен период. За сметка на това пазарната ѝ цена е значително по-висока и при добри резултати може да осигури по-добра рентабилност.
Именно затова стопанството внимателно анализира дали част от площите с мека пшеница могат постепенно да бъдат заменени с твърда. Решението няма да бъде взето единствено на база добиви, а след подробна оценка на всички производствени разходи и реализираните приходи.
Кориандърът – култура с двойна роля
Сред новите култури, които стопанството на Мартин Богдановски изпитва тази година, особено внимание заема кориандърът. Макар за много хора той да е по-малко позната култура, според земеделеца всъщност е сравнително лесна за отглеждане, когато има добра подготовка на почвата и правилно извършена сеитба.
Стопанството вече има опит с кориандъра при конвенционално земеделие, където културата е показала много добри резултати. Настоящият сезон обаче е първият, в който той се отглежда при No-Till условия.
„Кориандърът е култура, която не изисква много грижи след като бъде заложена правилно. Най-важна е качествената сеитба и добрата подготовка на полето“, обяснява Богдановски.
Освен като пазарна култура кориандърът има и друга важна роля – като част от системата за подобряване на почвата. Част от продукцията ще бъде използвана за създаване на покривни смеси, които включват различни растения и се използват за защита на почвата през зимния период.
Жътва в променливи условия
Настоящата жътвена кампания е определена като трудна, но успешна за стопанството. Годината е била различна заради честите валежи, но именно наличието на достатъчно влага се е оказало сериозно предимство.
В предходни години фермерите в региона са се сблъсквали със сериозни проблеми от т.нар. суховей – силни ветрове и високи температури, които могат за кратко време да намалят влагата в зърното и да доведат до значителни загуби.
Тази година условията са позволили на посевите да използват по-добре влагата и хранителните вещества. В резултат стопанството отчита конкурентни добиви.
Допълнително предимство е по-ниската себестойност благодарение на минималните обработки.
„Когато не обръщаме почвата, намаляваме разходите за гориво, труд и амортизация на техниката. Това ни дава добра стартова позиция“, обяснява Богдановски.
Гъвкава стратегия за реализация на продукцията
По отношение на продажбите стопанството прилага гъвкав подход. Част от продукцията вече е реализирана, но пшеницата ще бъде съхранявана в собствените складове с очакване за по-добри ценови условия.
Собствената база позволява на фермата да не бъде принудена да продава веднага след жътвата и да избира по-подходящ момент за реализация.
Грахът вече е продаден, като освен икономически ползи има и важно агрономическо значение. Като азотфиксираща култура той подобрява състоянието на почвата и създава по-добри условия за следващите култури.
Бъдещето принадлежи на адаптивните фермери
Според Богдановски именно такива решения ще бъдат все по-важни за бъдещето на земеделието – култури, които носят доход, но едновременно с това работят в полза на почвата.
В същото време той посочва, че производствените разходи продължават да растат. Семена, торове, препарати и всички останали ресурси поскъпват, докато изкупните цени остават трудно предвидими.
Затова стратегията на стопанството е ясна – повече адаптивност, по-добро управление на ресурсите и постоянен стремеж към развитие.
За Мартин Богдановски бъдещето на земеделието принадлежи на тези фермери, които са готови да експериментират, да анализират резултатите и да променят подхода си.
Защото в условията на климатични промени и динамични пазари едно е сигурно – устойчивото стопанство е това, което никога не спира да се развива.
