Бъдещето – продоволствена сигурност, социален мир и екология, е в техни ръце. Не забравяме ли това?
Благодатна и здрава да бъде 2022 година за всички български фермери! Всеки Божи ден сядаме на трапезата. По-бедна или по-богата, но хлябът наш насъщни е творение на техните всекидневни усилия. Да, няма я селската идилия с пеещите колелета на каруците. Майките по синорите, младите жетварки, които рухват под жаркото слънце. И всичко, вдъхновило нашите писатели – класици.
Днес земеделието е бизнес. С модерни машини, електроника, джипиеси, спътникова информация. Странно звучи, но техническите новости навлизат в селскостопанската техника по-бързо, отколкото в автомобилостроенето. Но капризите на времето не са загубили властта си над реколтата. Животновъдите винаги напомнят, че работят 365 дни в годината. Затова нека благодарим на фермерите! Техният труд е бил и ще бъде религия за българина.
За съжаление, няма у нас френската традиция, например. Всяко голямо селскостопанско изложение се открива със затрогващи слова. Най-често произнесени от президента. Да бъдат горди с труда и усилията си, полагани за изхранване на френската нация, звучи призивът. Речите наистина са изпълнени с топла благодарност. Обръщенията на родните земеделски министри по традиция са убийствено сухи, като отчет на партийно събрание. Отегчителен статистически справочник все едно четат и официалните лица, които откриват нашите изложения на хранително-вкусовата промишленост. А точно тези производители угаждат на разглезения ни вкус, на изискванията ни за качествена и забележете – безопасна храна. Затова да благодарим и на тези, които осигуряват храните – от традиционното сирене, до суджука. Те инвестират, изпълняват трудните европейски стандарти. Нашата благодарност, най-искрената, се проявява с все по-често задавания въпрос в магазина, преди да посегнем към продукта – това българско ли е? Управляващите обаче свеждат всичко до чиновническия жаргон – „земеделието е стратегически отрасъл“.
Не разчитайте на земеделското министерство, а на себе си! Призова наскоро известен наш производител на плодове и зеленчуци. Поводът? Огорчението от назначения последен екип на земеделското министерство. Но това не бива да отчайва хората на агробизнеса. Може пък да има приятна професионална изненада, нали? Ковид пандемията илюстрира какво означава клишето „продоволствена криза“.
Сега брюкселските чиновници се затюхкаха как да не се допускат в бъдеще трусове по хранителната верига. Всички ние очакваме – пак клише, „обществени блага“ от фермерите – зелени поля, пчелички, птички, животинки, въобще „опазване на биоразнообразието“. Очакваме опазване на водите, да произвеждат повече, но без химия. Върху техния гръб ще се стоварят и някои налудничави екологични въжделения. Все по-отчетливо се доказва прогнозата, че агробизнесът ще бъде индустрията на 2050 г. Фермерите държат в ръце социалния мир. Да им благодарим и от името на политиците!
Коментар на ВАЛЕНТИНА СПАСОВА
