Северозападът като избор и кауза
Виктор Ромбаут е родом от Белгия, но вече повече от 13 години животът му е свързан със Северозапада и община Кула. Както сам казва – „откъдето е жената, оттам е и родата“. Днес той развива модерно земеделие във Видинско заедно с Катин Шутов – главен агроном в стопанството.
Двамата работят заедно от три години и споделят обща философия за устойчиво и адаптивно земеделие, основано на наблюдение, анализ и навременни решения. Зад гърба си имат над десетилетие опит в производството, а настоящата година определят като една от най-трудните откъм климатични условия.
Година на крайности: двойно повече валежи и тежка зима
По думите им през последните месеци са паднали валежи, които надхвърлят двойно средногодишната норма. Количеството дъжд за цяла година е било отчетено само за пет месеца, а зимата е започнала рано – още през ноември, при необичайно ниски температури.
Едно от полетата с пшеница традиционно е едно от най-влажните в стопанството. Именно тук водата се задържа най-дълго, а тази година преовлажняването е довело до сериозни загуби. От общо 15 000 декара пшеница близо 2000 декара са били презасети със слънчоглед, след като посевите буквално са изкиснали.
Дренажът – инвестиция, спасила реколтата
Въпреки трудната ситуация, част от реколтата е спасена благодарение на предварително направени инвестиции в дренажна система. В най-ниските участъци на блока са положени дренажни тръби, които отвеждат събраната вода.
Според агронома преовлажняването е сред най-сериозните предизвикателства в земеделието, особено при тежките почви във Видинско, които задържат влагата за дълго време.
По-малко растения, но по-висок потенциал
В стопанството се прилага ниска сеитбена норма – технология, чрез която растенията използват по-ефективно хранителните вещества и ресурсите в почвата.
Целта е да се отглеждат между 500 и 600 добре развити и продуктивни растения, вместо прекалено гъсти посеви, при които растенията се конкурират за светлина, вода и хранителни елементи. Това позволява да се формират по-тежки класове и по-стабилен добив.
Широки междуредия и по-малко болести
По-рехавите посеви и широките междуредия имат и друго важно предимство – по-добро проветряване на растенията. Това значително намалява натиска от болести.
Тази година в част от полетата не са прилагани фунгициди, а растенията остават зелени и здрави почти до върха. Наблюдават се минимални признаци на септориоза по старите листа, но като цяло посевите са в отлично физиологично състояние.
Листното хранене като стратегия срещу стреса
Важна част от технологията в стопанството е листното хранене и биостимулацията. През сезона са извършени няколко листни подхранвания с цел стимулиране на фотосинтезата и възстановяване на растенията след стресови периоди.
След тежката зима с температури до минус 10–12 градуса без снежна покривка, растенията са били силно стресирани. Затова първите пролетни приложения не са били насочени към азотно хранене, а към възстановяване на метаболизма и кореновата система.
Преовлажнените почви са ограничили достъпа на кислород до корените и това е затруднило усвояването на хранителни вещества. Именно затова са направени листни третирания.
Анализите показват това, което окото не вижда
Освен почвени анализи, в стопанството редовно се правят и листни анализи. Пробите се изпращат в лаборатория, където се изследва съдържанието на хранителни елементи в растителния сок.
Анализите често показват скрити дефицити, които все още не са видими по листата, но вече влияят върху развитието на растенията. Именно ранното откриване на подобни проблеми позволява навременна реакция и предотвратяване на загуби.
Управление на азота и прецизно хранене
Особено внимание се отделя и на управлението на азотното хранене. Освен че е сред най-големите разходи в стопанството, азотът изисква наличието на определени микроелементи, за да бъде усвоен ефективно и превърнат в протеини.
Сеитбооборот, съобразен с пазара
Сеитбооборотът е изграден спрямо климатичните условия и пазарната реализация. Целта е постепенно преминаване към 100% есенни култури – стратегия, която според Ромбаут дава по-добро управление на риска.
В ротацията присъстват култури като грах, кориандър и бакла. Освен че осигуряват биоразнообразие, те позволяват и по-устойчиво управление на почвата.
Решенията за площите винаги се съобразяват с пазара. Според Шутов устойчивото производство не е просто въпрос на добиви, а и на сигурна реализация.
Кориандърът – от експеримент до успешна култура
След години опити и грешки кориандърът вече е сред успешно наложените култури в стопанството. Първите опити започват преди близо девет години, но стабилни резултати са постигнати едва през последните четири сезона.
Едно от най-големите предизвикателства при кориандъра остава липсата на достатъчно хербицидни решения. Затова основният фокус е поставен върху бързото и равномерно поникване, както и върху силния старт на културата.
Семената се третират предварително с комбинации, които стимулират кълняемата енергия и ускоряват поникването. Целта е кориандърът максимално бързо да затвори междуредията и сам да конкурира плевелите.
Благодарение на Но-тил системата и намаляването на плевелната банка в почвата, тази година близо 70% от площите с кориандър са без хербицидно приложение.
Протеиновите култури заемат все по-важно място
В стопанството важно място заемат и протеиновите култури. Посевите с грах, които след застудяването първоначално изглеждали компрометирани, впоследствие се възстановяват успешно.
Към момента растенията са в отлично физиологично състояние – чисти от болести и неприятели, с добър имунитет и добро развитие.
При културата е приложено основно почвено торене с NPK, без допълнително азотно хранене през вегетацията. Вместо това са направени няколко листни подхранвания и биостимулации.
Фунгицидни и инсектицидни приложения засега не са извършвани. Агрономът обаче следи внимателно прогнозите и при необходимост и готов да реагира спрямо климатичната обстановка и състоянието на посевите.
