Крейг Гъфи – взаимодействие на генетиката със земята - рецепта от Канзас

Американският фермер Крейг Гъфи беше лектор на СТЕКСПО 2019

Американският фермер Крейг Гъфи е собственик на две фамилни ферми CG Cattle и Swearngin Angus. Стартира бизнеса си през 1989 г. с покупката на първите животни от породата Абердийн Ангус. Без никакъв първоначален капитал. Именно това провокира организаторите да го поканят у нас, както и фактът, че щатът Канзас има близки до българските климатични условия. Стопанисва над 1000 ха пасища и заедно със семейството си се грижи за около 500 женски говеда от общо 800 червен и черен Абердийн Ангус. Във фермите работят Крейг Гъфи, сестра му и зет му, а двамата му племенници помагат понякога. Семейството на сестра му се занимават с пасището, силажа, сенажа, огражденията, с всичко освен с животните. Крейг Гъфи е човекът, който е при кравите всеки ден и събира всички данни ежедневно, освен това движи маркетинга и генетиката. Обикалят животните с АТВ-та. По време на търговското международно изложение за месодайно говедовъдство СТЕКСПО 2019 в Пловдив експертът изнесе лекция за подбор на женските животни в стадата, развъждане на Ангус и пасища 12 години без изкуствени торове. Организатор на мегафорума е Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България.

Крейг Гъфи, собственик на CG Cattle и Swearngin Angus:  „Ние започнахме от нищото, от нулата, вероятно като много от вас в един нов за България сектор. Мога да кажа, че сме първо поколение фермери, защото моите баба и дядо и техните родители са имали ферма, но не и моите родители, така че ние създадохме фермата от нулата. Много е трудно да създадеш фермата от нищото и това е така по цял свят. Нашият главен стремеж е постигането на чисти линии. През последните 30 години се опитвахме да използваме съвременни технологии и се уверихме, че сме стигнали задънена улица, затова решихме да използваме ресурсите по по-традиционен начин. Най-напред това се изразява в подобряване на качеството на тревата. Не използваме никакви химически торове, прилагаме изгаряне на стърнища съвсем малко. Нашата методика се състои във взаимодействие между кравите и тревата.” 

Третият важен елемент след почвите и тревите е генетичният състав. Крейг Гъфи казва, че ако се постигне баланс между тези три компонента, успехът е гарантиран. Работейки така себестойността им е два пъти по-ниска, спрямо средния говедовъд в Америка. Наричат метода регенеративно управление на пасищата с оглед и на екологичните норми. Според тях отглеждането на говеда е най-добрият начин за използването на тревата – това помага за здравето на животните и за връщането на въглерода в почвата.

Крейг Гъфи: „Нашият начин да се учим е като правим грешки и чрез практическото приложение на нещата се усъвършенстваме. Търсим качество в продължение на 10 години от крава. В момента в Америка има култ към генетиката и много хора гледат само натам, без да отчитат условията, в които реално се развива тяхната ферма. Ако генетиката не отговаря на условията в които отглеждаш, трябва да вложиш допълнителни труд, фураж, време и други ресурси и това оскъпява много производството. Много е важно да решите кои животни ви носят рентабилност и да работите с тях.”

В Канзас, това към което се стремят, е дългосрочна инвестиционна стойност в рамките на едногодишен цикъл. Там има известна форма на субсидиране, но за отглеждането на крави тя не е съществена, което кара фермерите да търсят и постигат рентабилност. Крей Гъфи разказва, че продукцията, която правят, се търси и цени в целия свят, значи има начин да се работи така, от разговорите и срещите си в България вижда потенциал за това и у нас. През 90-те години разходите за отглеждане на една крава са били едни, в последните години разходите се удвояват. Причината за това е, че те са подбирали производителни крави, които обаче костват много пари. Крейг Гъфи напомня, че сега има страхотни бици от които може да се набави семенна течност, но въпросът е какво носи това на фермата.

Крейг Гъфи: „Молбата на организаторите към мен беше да говоря за това как селектираме женските животни. Сякаш голяма част от американските фермери са се хванали в капана, че търсят краткосрочни печалби, искат да са рентабилни тази година, докато ние разбрахме, че трябва да има дългосрочен план – интересува ни това, което може да е устойчиво 10-20 години напред. Кравата трябва да функционира добре в нейната среда, ако трябва да променяте средата, за да напаснете генетиката на кравата, това ще ви излезе много скъпо. Нашите крави пасат 10 месеца и половина в годината. Целта е кравите да седят 10 години във фермата, ако при някоя крава това не е възможно, аз търся връзката с генетиката. Кравите прекарват с бика 60 дни, нашата цел е всяка да може да бъде заплодена. От юниците, които имаме 82% се заплождат, това за 146 крави. Останалите женски животни продаваме като висококачествено месо, произведено в пасищни условия. Така правим селекцията – отделяме репродуктивните от тези за месо. 94% от кравите се отелват, след това искаме кравата да се грижи за телето, следим ги и оказваме помощ на тези, които имат проблеми. Телетата се раждат в рамките на 60 дни, след отбиването се захранват с трева, няма оборно хранене. След отбиване на телетата ремонтните крави се връщат на пасището.”

Това, което постигат е възвръщаемост с минимална грижа и вложения за животните. Пет години е необходимото време за което кравата става напълно рентабилна. Кравите във фермите на Крейг Гъфи влизат в обор само в три случая: за ваксинация, обезпаразитяване и за да ги проверят за бременност. През зимата ги хранят със силаж и сенаж. Разбивката себестойността изглежда така: 71% от разходите са променливи, над тях имат контрол, не могат да влияят обаче върху крайната цена на продукта, защото тя зависи от пазара – тук влизат и 71% разходите за храна, годишно, 12% са финансовите разходи – тук влизат данъци, горива, лихви по кредити, оборудване, поддръжка, 8% са разходите за ветеринарните грижи, трудът е 9%.

Крейг Гъфи: „Ако ремонтирам стадото по-често, аз губя възможността да печеля от съответната крава. Ако ремонтирам стадото повече от 20%, това означава, че ще съм на загуба. По принцип парите са в младите крави, обаче ако старите крави продължават да са продуктивни, това означава, че мога да продавам голям брой от младите. Така и старите, младите крави са рентабилни. По-старите крави създават нашите ембриони, които позволяват да се движим добре икономически и последователно.”

При регенеративното управление на пасищата, което прилагат в тези ферми постигат много високи резултати. Ако пасищният сезон при другите американски фермери в района е 6 месеца при Крейг Гъфи той достига 10 месеца. Допълнително изсушено сено дават само на определени групи животни, например на бикове, които трябва да постигнат кондиция за разплод и се извеждат на търг. Методът включва още събуждане на локалните семена, които са в почвата и които са характерни са района, вместо привнасяне на култивирани семена в почвата. Към тях се адаптират животни, които ги усвояват по-добре, за това се прави и генетичен анализ.

Крейг Гъфи: „Ако няма корени, тогава няма микробна дейност и почвата не е здрава. Оставяме върху почвата да расте това, което иска да расте. По този начин се получава много по-добра микробна активност, също така задържане на влагата. Повечето хора нямат представа как едно нищо и никакво растения отгоре има такава развита коренова система. Ние оставаме кравите да изпасат половината тревно покритие, след това даваме 60 дни почивка и след това пускаме кравите отново. Така постигаме регенерация без необходимост от торене. Всяка година изгаряме няколкостотин декара площ, правим го с цел елиминиране на някои инвазивни и вредни видове плевели или дървета. Тук малко се получава Параграф 22 – от една страна трябва да преборим плевелите, от друга трябва да запазим тревното покритие. Друга причина за горенето е да предотвратим прекаления растеж на тревите в студения сезон. През есента ние горим летните видове, за да намалим малко развитието на зимните видове трева.”

В района на фермите в Канзас има много карстови почви. Пасището се регенерира само с естественото торене от самите крави. Благодарение на този метод се увеличава съдържанието на суровия протеин в тревата и се увеличава хранителния състав.

Крейг Гъфи: „Трябва всекидневно да наблюдаваме как генетиката взаимодейства със средата, какви са проблемите, какви са резултатите, ако искаме в крайна сметка да печелите. Има различни степени на наследяемост – например количеството мляко се наследява малко – около 10%, други показатели повече. Тези неща трябва да ги имате предвид при подбора на използваните бикове. Интересува ни месото – бикът силно влияе на това. 35 години се занимавам със съпоставянето на характеристики. Търся тези линии крави, които имат по-добри качества, по-висока продуктивност, дават по-малко проблеми. И всичко това успях да го свърша с пет линии бикове.”

Крейг Гъфи разказа, че в Америка има мания да се търси растеж. И резултатът е кръстоски, направени с цел повече месо. А в своите ферми са отишли назад в родословието, за да изчистят линиите и да разберат кои дават най-високи резултати в последното десетилетие. Тенденцията сред говедовъдите в момента е да вярват, че само най-новият генетичен материал, последен писък на модата, ще им даде добър растеж. А фермерът казва, че това далеч не е вярно. Повечето хора се концентрират върху мъжката линия, а те са установили, че педигрето на кравата е толкова важно, колкото и това на бика. Осем са семействата, които съставят 80% от стадото.

Доброто животно и в горещини и в студове трябва да изглежда по определен начин – тялото, гледано в анфас е почти квадратно. Не трябва да е прекалено широк в раменете, но трябва да има дълбочина в областта на сърцето и белите дробове, за да даде необходимата конституция.  

Перфектното тяло е като удължен квадрат. Трябва да се внимава колко кръгъл мускул се поддържа, защото има риск да се загуби размножителната способност. Кръглият мускул се прави през 3-4 години. При женските трябва да има дълбочина на гръдния кош, по-плоско виме, симетрично разположено в четирите краища. Това дава по-голяма дължина на мускулатурата. Гъфи допълва също, че белите крака винаги създават повече проблеми от черните, а 70% от проблемите с копитата идват от неправилната структура на животното.

Фермерът работи с иновативна платформа, която му позволява лесно и удобно да управлява и следи животните в стопанството си. Софтуерът предоставя още генетично профилиране на всяко животно в стадото. Освен това приложението дава достъп до информация за развъждане, маркетинг и управление на фермата. От своя страна програмата представи Шон Акадири, президент и изпълнителен директор на Agric-Bioformatics, също американец. Компанията работи в сферата на биоинформатиката и генетиката, с цел подобряване на производителността и жизнения статус на животните.

Крейг Гъфи: „Опитваме се да доведем до необходимото качество генетиката, която използваме вече 30 години. За целта прилагаме тази система. Тя ни помага да разберем по-добре нашата генетика и начините по които можем да я усъвършенстваме. Най-важната характеристика е плодовитостта, след това е дълголетието. След това идва крехкостта на месото, теглото. Търсим общ сбор от точки между 5 и 7. Ако получим този резултат, значи сме създали дълготрайна стойност на нашата линия. Програмата дава възможност да се правят, кръстосани сечения, разрези и да сравните генетичната стойност на различните индивиди. Аз вземам една линия на бик и гледам какво е неговото наследство. В зависимост от това какви характеристики искам да засиля, аз решавам с кой бик да съчетая кравите. Търсим еднаквост при телетата.”

Основните максими в работата на Крейг Гъфи са: нито с глад, нито с прехранване можеш да направиш една крава рентабилна, ако тревата или кравата изглеждат така, че все едно имат определена нужда, тя трябва да бъде задоволена, дребните и дебели крави не означават ефективност, нито големият размер крави означават растеж, няма нито един краткосрочен фактор в говедовъдството, а в почвата е разковничето за успеха ви.

Крейг Гъфи: „И в Америка много едър рогат добитък се храни със зърно, с фуражи. Обаче при нас характерът на нашето предприятие е такъв, че ние 10 години трябва да отглеждаме говедата устойчиво пасищно. Ключовата дума е устойчивост. Десет години животните се хранят с трева, затова почвата, тревата и генетиката са в основната на нашата ферма. Ние сме само говедовъди, не произвеждаме сърнени култури, не продаваме продукция от растениевъдството. Значението на женските животни е много голямо, бикът, разбира се е важен, от него зависят дъщерите, но женските имат дълготрайна генетична стойност, вие развивате селекцията на основата на кравите.”

Крейг Гъфи е участвал в множество изложби, освен това е бил и съдия на различни конкурси. Той беше е първият американски съдия на професионално събитие за говедовъдство в България. Гъфи определи най-добрите животни в Националния шампионат на СТЕКСПО 2019.

Крейг Гъфи: „Впечатлен съм и много благодарен на домакините ни в България. Страната ви е много хубава, виждам голям потенциал за развитие. Въпреки че сте в по-начална фаза на развитие на сектора, човек винаги научава нещо и съм много радостен, че се запознах с български фермери. Мисля че породата Абердийн Ангус може да бъде генетичната основа за българското говедовъдство, като след това за крайния продукт могат да се правят кръстоски със Симентал и с Лимузин за предаване на известни качества на месото и за по-добри показатели. Именно това правим ние в Съединените американски щати – смесваме със Симентал, Лимузин, Шароле, за да постигнем различни линии, качества, които клиентите търсят. Но определено Ангус е в генетичната основа на това производство.”

Визитата на американеца в България продължи с открити уроци в три говедовъдни ферми. Сред темите на уъркшопите бяха определяне на телесното състояние на животните, решения за бракуване на крави и селекция на юници за ремонт на стадото. Крейг Гъфи посети две ферми в Южна България и една в Северна.  

Снимки: Асоциация за развъждане на месодайни породи говеда в България, Яна Лозева и Росина Пенчева