Твърда пшеница

Твърдата пшеница се сее от 15.Х. до 5.XI.

Октомври е най-натовареният месец в зърно производителните райо­ни. Есенната сеитба е в разгара си.

Твърдата пшеница се сее от 15.Х. до 5.XI.

Едновременно се извършват и предсеитбените и следсеитбените тре­тирания срещу плевелите.

Твърдата пшеница има склонност да залага възела на братене по-дълбоко, 3-4 см под повърхността на почвата. Дори при по-дълбока сеитба възелът на братене се изнася на тази дълбочина. Като се изхожда от факта, че за поникването си семената на твърдата пшеница (които са по-едри) изискват повече вода (50-60%), най-добре е при сорта 3агорка да се заложат на 3-5 см дълбочина, а при сорта Прогрес - 4-5 см, а при закъсняване на сеитбата на този сорт - на 2-4 см. При по-дълбоката сеитба поникването на нискостъблените сортове е затруднено, основната част от резервите на зърното се изразходват за изнасяне на стеблото на повърхността, растенията се изтощават, братенето се забавя, добивите са по-ниски.

Начин на сеитба

В зависимост от състоянието на почвата преди сеитбата и технологията на отглеждане, начините на сеитба са:

- обикновена редова сеитба;

- релсова сеитба;

- директна сеитба. ­

Обикновената -peдовa сеитба с междуредие 12-15 см е една от наи-подходящите и наи-често прилагана за нашите условия.

Релсовата сеитба е разновидност на обикновената редова и се практикува при по-големи масиви, като създава възможност за своевременно и висококачествено извършване на агротехническите мероприятия.

Директна сеитба се осъществява при условие, че почвите са чисти от плевели, основно дренирани, изравнени и предшествениците са прибрани до 20.Х.

Адаптираната директна сеитба се прилага на уплътнени площи с неравна повърхност и включва: почистване на растителните остатъци, заравняване на неравностите, разрохкване на минимална дълбочина. Директната сеитба се извършва с тройно дискови сеялки.

Непосредствено след сеитбата за заравняване и уплътняване на площите се извършва валиране.

Азотното торене трябва да е добре балансирано със съдържанието на фос­фор и калий в почвата и да осигурява необходимите количества за формиране на планираните добиви, включително и загубите на азот вследствие измиване и из­литане.

Твърдата пшеница се нуждае от азот през целия си вегетационен период. За формиране на 100 kg зърно се извлича 3.0-3.7 kg азот. До началото на фаза братене твърдата пшеница усвоява 3-4 % от необходимия й азот, а през фаза братене - 35-38 %, от началото на вретененето до изкласяване - 40-45 % и от изкласяването до узряване - около 20-22 %. Поради този продължителен период на усвояване и с цел предотвратяване на загуби от измиване и замърсяване на почвата за предпочитане е дробното внасяне на азота.

При сеитба в оптималния срок (25.Х - 5.XI) и при възможност за есенна веге­тация предсеитбено се внася 1/3 от предвидената азотна норма заедно със фос­форния И калиевия тор. При пропуснат срок или по преценка на производителя цялата азотна норма може да се даде като ранно пролетно подхранване, когато растенията навлизат в активна вегетация (фаза на развитие на твърдата пшеница-3 лист-братене).