Нов доклад на World Agriculture Forum предупреждава, че бъдещето на сектора зависи не толкова от нови технологии, колкото от прилагането на вече доказани решения
Аквакултурите вече осигуряват повече водни храни за човешка консумация от океанския риболов, но растежът на сектора започва да се забавя именно в момент, когато световното търсене продължава да нараства. Това е един от основните изводи в нов доклад на World Agriculture Forum (WAF).
Документът „Blue Economy Rising: Oceans, Aquaculture, and the Future of Food Security“ разглежда ролята на аквакултурите за продоволствената сигурност и обобщава данни и позиции от политически диалог на високо равнище с участието на представители на FAO, Индийския съвет за селскостопански изследвания, специалисти и инвеститори от Африка и Европа.
Световното производство достига 142 млн. тона
Според доклада световното производство на водни храни е достигнало рекордните 142 млн. тона през 2024 г.
Аквакултурите вече осигуряват повече водни животни за човешка консумация от уловния риболов, чието производство остава почти без промяна в продължение на близо две десетилетия.
В същото време се очаква темпът на растеж на сектора да се забави значително. FAO прогнозира спад на годишния темп на растеж на аквакултурите от 4% за периода 2012–2022 г. до 1,6% за 2022–2032 г.
Сред причините се посочват ограниченият достъп до вода, заболяванията, недостигът на подходящи производствени площи и все по-строгите изисквания към отпадъчните води.
Проблемът не е липсата на технологии
Един от основните изводи в доклада е, че забавянето на растежа не се дължи на липса на технологични решения.
Напротив – вече съществуват модели, които работят успешно в търговски мащаб.
В Индия секторът на аквакултурите е нараснал от под 1 млн. тона до близо 20 млн. тона в рамките на 75 години последователни публични инвестиции.
В Гана комерсиално използвани биофлок системи са намалили необходимата производствена площ 20 пъти и използването на вода 30 пъти, без отделяне на отпадъчни води.
Докладът дава пример и с провинция Западен Кейп в Южна Африка, където пренасочването само на 1% от съществуващата вода за напояване към рибовъдство би могло да осигури производство, сравнимо с цялата национална квота за улов на дива мерлуза.
Доказаните решения не достигат до местата, където са най-нужни
Според WAF основният проблем е в недостатъчната координация между вече доказаните решения и регионите, които имат най-голяма нужда от тях.
За ускоряване на развитието са необходими по-силен управленски капацитет, инвестиции в решения с доказана ефективност, както и по-активно включване на малките производители, жените и крайбрежните общности.
Според доклада именно тези групи имат ключова роля за сектора, но често остават извън основните механизми за финансиране и вземане на решения.
Девет препоръки към правителства и инвеститори
Докладът съдържа девет препоръки към правителства, инвеститори и международни организации.
Сред основните предложения са:
- националните политики да бъдат съобразени с Насоките на FAO за устойчиви аквакултури;
- да се поддържат дългосрочни публични инвестиции в научноизследователска инфраструктура;
- да се разширява използването на кръгови производствени системи и технологии с нулево изпускане на отпадъчни води;
- да се инвестира в енергийна инфраструктура и хладилни вериги;
- да се подобри достъпът на малките производители до капитал и технологии.
Особен акцент се поставя върху развиващите се пазари, включително държавите от Субсахарска Африка.
Следващите 20 години ще зависят от прилагането
Според авторите следващият етап от развитието на аквакултурите няма да зависи само от новите научни открития.
По-голямото предизвикателство ще бъде създаването на работеща връзка между научните разработки, финансирането, публичните политики и реалното производство.
Това означава, че успехът на сектора през следващите две десетилетия ще зависи в голяма степен от способността доказани технологии и производствени модели да бъдат прилагани там, където могат да имат най-голям ефект.
За World Agriculture Forum
World Agriculture Forum (WAF) е глобална платформа, която обединява правителства, земеделски производители, агробизнес компании, експерти и институции за развитие.
Организацията работи за насърчаване на устойчивото развитие на земеделието чрез политики, технологични решения, публично-частни партньорства и сътрудничество по цялата верига на стойността.
