Съветът на министрите предлага двустепенна процедура
Преговорите за национални забрани на генномодифицирани растения влизат в решаващата си фаза. Съветът на министрите и Европейският парламент трябва да намерят компромис за методите при налагане на подобни забрани.
По принцип страните-членки са съгласни, че всяка държава би трябвало сама да може да решава дали да забрани ГМО на своята територия. Споровете се водят около методологията. Докато Съветът на министрите предлага двустепенна процедура, част от депутатите в Парламента иска държавите да могат да налагат широкообхватни забрани, без да са длъжни да се аргументират. Новите правила трябва да влязат в сила в началото на януари, за да могат да се прилагат още от новата сеитбена кампания.
Двустепенната процедура, предлагана от мнозинството на министрите, предвижда всяка страна да съобщава на Европейската комисия, ако иска да забрани дадено генно-модифицирано растение, за което има заявка за разрешение. Във втората фаза Комисията преговаря с производителя да изключи въпросната държава от заявката си. Ако това се случи, страната може да забрани това растение на своята територия. Ако производителят обаче не отстъпи, забрана ще е възможна само, когато държавата се аргументира със социално-икономически или етични причини.
Европейският парламент обаче не е съгласен с този метод и иска да го отмени. Депутатите настояват всяка държава да има правото да издава забрани, като за това да важат и екологични причини, дори когато растението не представлява опасност за околната среда.
Пред националните забрани има обаче и друга пречка. Те противоречат на редица договори и правни норми на Европейския съюз. Така например общият пазар е една от най-съществените части на Европейските договори. Ето защо за всички в рамките на Съюза търгувани продукти важат едни и същи правила, а това се отнася и до ГМО. Освен това Брюксел още през 2003 година реши да допуска употребата на трансгенни организми да става при много строги предписания. Ако производителят ги изпълни, той има и правото да предлага стоката си на пазара. И трето – Европейският съюз е подписал Договора за Световната търговска организация. Той постановява, че забрана за внос представлява непозволена търговска бариера. Изключването на определени международни продукти от европейския пазар може да стане само при определени обстоятелства, постановяват действащите правила.
