Всяка страна членка трябва да получи най-малко 65% от средното ниво на директните плащания за ЕС
Всяка страна членка трябва да получи най-малко 65% от средното ниво на директните плащания за ЕС, докато поставянето на таван за бенефициентите на ОСП дискриминира някои типове бизнес и трябва да му се опонира. Това се казва в доклада „ОСП 2020” от немския евродепутат от ЕНП Алберт Дес, който беше обсъден на извънредно заседание на Комисията по земеделие и развитие на селските райони. Такава стъпка към „справедливо разпределение на бюджета на ОСП между страните членки и между фермерите на всяка страна-членка” ще подобрят ситуацията само в три нови страни членки – Литва, Латвия и Естония. Като се вземат индикативните цифри от 271 евро на хектар като средно плащане за хектар, които циркулираха във вътрешен документ на комисията миналия ноември, целта да се изравнят плащанията ще облагодетелства само Литва (увеличението ще е от 145 евро/ха), Естония (увеличението ще е от 118 евро/ха) и Латвия (увеличението ще е от 95 евро/ха).
Концепцията на Европейския парламент за „позеленяването” в бъдеще тотално се различава от планираното от Комисията за ОСП. Алберт Дес настоява да се изгради директна връзка между директните плащания в Първи стълб с мерките, базиращи се на плащания на площ от Втори стълб. Става въпрос за зелените мерки като намаляване на ерозията, сеитбооборот, инвестиране в „зелени” технологии, иновации. Те ще бъдат изцяло финансирани от Общността, задълженията ще са многогодишни, а на фермерите, които не участват в поне две от програмите, ще бъдат налагани санкции. Такава методология „ще има голям принос за опростяването на системата за директни плащания и за постигането на новите цели, обвързани с околната среда”, като ще се прилага съществуващият контрол по Втори стълб. За да се избегне предварителното вземане на всякакви бюджетни решения. В доклада не се споменава за прехвърляне между 17 и 20 % от Първи към Втори стълб, въпреки че става ясно, че е необходим значителен трансфер от директните плащания към Втори стълб и се споменава, че „промените, които правят страните членки по отношение на настоящия бюджет” също се включват в този трансфер.
Що се отнася до управлението на пазарни инструменти, в доклада се обръща значително внимание на колебанията в цените и „усилията на страните членки да осигурят на фермерите национален инструмент за управление на риска”. Докладът застава зад изграждането на защитна мрежа, която работи на много нива и включва публична интервенция, средства за контрол на пазарите и „спасителна” клауза, за да може Комисията да реагира и да се намеси в случай на пазарна криза. Трябва да се позволи на страните членки да използват до 2% от директните плащания за управление на риска, стабилизиране на пазара и превантивни мерки, както и е добре да се насърчават застрахователни схеми от частния сектор. Авторът на доклада Алберт Дес е против въвеждането на единна застрахователна система в ЕС.
По отношение на Развитието на селските райони (РСР), осите, които са познати досега трябва да се премахнат и да бъдат заместени от „списък от задължителни мерки”, за да се изпълняват целите за разумен, устойчив растеж, както се предвижда в стратегията Европа 2020.
Какво точно се има предвид под тази цел, остава въпрос на допълнително обсъждане. Цялостната структура политиката за селските райони трябва да стане повече ориентирана към целите, с намалени нива на съфинансиране от 25% за задължителните мерки. Плащанията за необлагодетелстваните райони също трябва да останат в рамките на Втори стълб, което противоречи на предложенията на Комисията да има елементи от тях и в двата стълба. В по-широк аспект препоръките са да се запази структурата на Втори стълб и се повтаря, че опростяването трябва да стои в основата на селскостопанската политика.
Огледално на казаното от Комисията, в черновата на доклада е заложено директни плащания да получават само активни фермери, които се дефинират като „всеки собственик на земеделско стопанство, който използва земеделските земи за производство или се грижи за тях, така че да ги поддържа в добро земеделско и екологично състояние”. За националните доплащания се споменава, че е добре те да важат за телета сукалчета, въпреки че се набляга и на факта, че „разумно за плановия период след 2013 г. е да се ограничат плащанията на глава добитък”, докато всяка страна-членка трябва сама да реши на национално ниво какъв процент от директните плащания да се предостави на дребните собствениците.
В връзка със следващите стъпки, доклада ще бъде изслушан от Комитета по Земеделие и Развитие на селските райони към Европейския парламент /COMAGRI/ на 28 февруари. Работен вариант на споразумението, което ще се постигне, се очаква да бъде готов до 12-13 април с гласуване на ниво Комитет, насрочено за 02 май и пленарен вот в Страсбург в началото на юни.
COPA-COGECA не приемат добре прехвърлянето на средства към Втори стълб на ОСП 2014- 2020. Прехвърлянето на „позеленяващия елемент” към Втори стълб ще отслаби директните плащания по Първи стълб, защото връзката между директните плащания за фермерите и предоставянето на публични блага ще стане неясна за гражданите на ЕС, това се казва в отговора на Сора-Cogeca по отношение на доклада от немския член на ЕП Алберт Дес. Структурата, предложена от Алберт Дес ще изисква по-голям бюджет, по-голямо намаление на директните плащания, а бремето за фермерите също ще се увеличи – това се казва от организацията, цитирайки цифри, споменати по-рано, включително прехвърляне на 20% от средствата към Втори стълб, както и санкция от 50% върху директните плащания, която ще се прилага при неспазване на задължителните „зелени” мерки.
За преразпределението на средствата от ЕС, се отбелязва, че от него ще имат облага 5 страни членки – България, Румъния, Литва, Латвия и Естония, които през 2016-та биха получавали под 170 евро при сегашното положение и се представят изчисления, че плащанията в останалите страни ще паднат средно с 2.1%. Опозицията на Алберт Дес срещу горен праг на директните плащания съвпада с мнението на организацията, но дефиницията за активен земеделски производител има нужда от лека промяна, настояват от Copa. Според тях директните плащания трябва да са насочени към „фермери, които произвеждат”.
Организацията одобрява оставането на необлагодетелстваните райони във Втори стълб, но е срещу отпадането на мерките, които подобряват конкурентоспособността - финансова помощ за инвестиции. Като други слаби места се посочва липсата на препратки към хранителната верига и ролята на кооперациите, както и организациите на производители. От друга страна от Сора-Cogeca са позитивно настроени към популяризирането на иновациите сред „зелените мерки”.
