Нужно е да се осигури повече място на реките, за да има повече сигурност за хората
Причината за наводненията, които за пореден път нанесоха щети за милиони левове, не са само проливните дъждове, но и дългогодишната политика на държавата, базирана на остарели и погрешни схващания и действия. Това е становището на коалиция „За да остане природа в България”, във връзка със скорошните природни бедствия в страната. Според експертите от коалицията, действията на държавата, базирани на недоказани научни методи от преди близо 80 години, са довели до огромно покачване на риска от наводнения и до унищожаване на почти всички равнинни реки в България.
Основните грешки:
1. Ненужна корекция на завоите на реките. Като резултат, многократно се е увеличила скоростта и силата на приливните вълни.
2. Поставяне на дигите максимално близо до бреговете на реките и последващото им надграждане. Това е причина за опустошителни наводнения на местата, където има най-много унищожени стари корита и най-продължително изправяне на реката. Най-пресният пример са наводненията по река Лесновска през 2005 г.
3. Насърчаване на строежи в близост до дигите. Така множество постройки, които са защитени само при нормално ниво на реката, се оказват под вода при промяната му. (Пример в това отношение е сегашното наводнение в община Костинброд).
4. Изсичане на здрави дървета и оставянето в руслото на реката на сухи и полурухнали дървета и клони. Така се увеличава риска от наводнения поради струпване на сухите клони и дънери при бентовете и мостовете и липса на здрави дървета, които да укрепват бреговете. (Пример в това отношение е река Джерман при Дупница).
5. Превръщане на реките в населените места в бетонни канали. Така дъждовната вода няма възможност да попие и водите много бързо се насочват към по-ниските участъци. Това е основната причина за наводненията в София, въпреки продължаващото канализиране на река Владайска и други реки.
6. Използване само на язовирите като „ретензионни обеми”, които да поемат високите води. Като резултат, в момента в България има изградени много скъпи хидротехнически съоръжения, които не осигуряват надеждност при екстремни ситуации. Пример за такава ситуация е язовира в Цар Калояново. От друга страна, естествените ретензионни обеми – крайречни мочури и блата са откъснати от реката. Дигите „пазят” терени, където разливите не причиняват щети.
„Нужно е да се осигури повече място на реките, за да има повече сигурност за хората. Това включва ново планиране на строителството в/около речните тераси, възстановяване на заливните тераси и крайречните влажни зони, както и изместване на дигите така, че да пазят населените места.
Апелираме управляващите да се съобразят с изискванията на новата Директива 2007/60/ЕО на ЕС относно оценката и управлението на риска от наводнения и да коригират действията си”, се казва още в становището на коалиция „За да остане природа в България”.
