Според Байдън климатичните промени са "екзистенциална заплаха за човечеството"
В неделя в Глазгоу започва срещата на върха, посветена на борбата с климатичните промени. Ще има ли, шест години след Парижкото споразумение, напредък? Това зависи до голяма степен от целите, които са си поставили четирите най-големи производители на въглероден диоксид в света – Китай, Съединените щати, Европейският съюз и Индия.
Брюксел обещава до 2030 година държавите ще намалят вредните си емисии с 55 процента, а до 2050-та ще бъде постигната климатична неутралност. Обсъждането на идеята "Готови за 55" ще започне след президентските избори във Франция, насрочени за април. А най-спорните точки са нови емисионни норми за автомобилите, както и емисионните такси за транспорта и сградния фонд. Всичко това ще доведе до по-скъпи горива, което населението трудно ще преглътне.
Още през януари, веднага след като встъпи в длъжност, американският президент Джо Байдън върна Съединените щати в Парижкото споразумение. Целите на Вашингтон също са много амбициозни. До 2035-та производството на електричество ще спре да бълва въглероден диоксид, а до 2030-та вредните емисии ще бъдат сведени наполовина в сравнение с 2005 година. Според Байдън климатичните промени са "екзистенциална заплаха за човечеството".
Най-гъсто населената държава в света, Китай, играе огромна роля в борбата срещу глобалното затопляне, защото изхвърля и най-много емисии. Освен това страната все още произвежда 60 процента от тока си с въглища. Президентът Си Дзинпин обещава Народната република до 2060 година да стане климатично неутрална, въпреки че потреблението на ток непрекъснато се покачва и в момента води до непредвидени спирания на захранването, което забавя икономиката.
Индия е втора по население и четвърта по количество въглероден диоксид. Засега целта й е до 2030 година да изгради 450 гигавата мощности за чиста енергия, но до момента на разположение са само 100 гигавата. Срок за климатичен неутралитет страната все още не е посочила.
