Висши служители на Европейския съюз не успяха да се споразумеят за това как да се измерва въздействието на биогоривата върху климата
Висши служители на Европейския съюз така и не успяха да се споразумеят за това как да се измерва въздействието на биогоривата върху климата. Това удължава несигурността за биодизела като част от един дебат, който заплашва да унищожи големи части от индустрията за биодизел в Европа, съобщава Ройтерс.
Преговорите последваха предупреждения от страна на учените, че използването на биодизел, направен от европейска рапица и вносно палмово масло и соя, не прави нищо за предотвратяване на изменението на климата. Даже напротив, в действителност може да ускори този процес.
След повече от година борба сред членовете на Европейската комисия се очакваше 27-те комисари на блока да изберат между три основни стратегически възможности. Те обаче не успяха да подкрепят нито една от тях. Дискусиите ще продължат в опит комисарите да постигнат споразумение преди края на тази година.
„Добрата новина е, че изглежда има консенсус в Комисията, че непреките въздействия от биогоривата трябва да бъдат взети насериозно“, каза Нуша Урбаничич, активист от лобито T&E за чисти горива за екологичен транспорт. „Лошата новина е, че вече няколко години ние все още чакаме за законодателно предложение, което да ни измъкне от стартовата точка“.
Дебатът се фокусира върху едно сравнително ново понятие, известно като „Непреките промени на земеползването“. Това е теория, която гласи, че ако земеделците започнат да отглеждат култури за биогорива вместо култури за храна, то производството на биогорива ще увеличи като цяло глобалното търсене на земеделска земя. В резултат на това, ако земеделските стопани решат да посрещнат това допълнително търсене чрез изсичането на тропически гори и нахлуване в торфищата, това ще доведе до освобождаването на милиони тонове допълнителни емисии на въглероден двуокис.
Изследвания, проведени за Еврокомисията, показват, че рискът от подобен сценарий е много сериозен при производството на биодизел – заместител на обикновения дизел, който се прави от маслодайни култури като палмово масло. Рискът е и доста по-сериозен от този при производството на биоетанол – бензинов заместител, който обикновено се прави от зърно или захар.
Оценките за емисиите от НПЗ, направени от учените, водят до извода, че производството на биодизел в момента в Европа би отделяло повече въглерод, отколкото конвенционалния дизел, пише greentech.bg.
„Това е положителен и добър дебат“, каза говорителят на ЕС по климатичните въпроси Исак Валеро. „Има консенсус по въпроса за необходимостта да се действа и да се пребори проблема с НПЗ“.
