Приключва проект "Натура 2000 в Черно море" по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“
Целта на проекта е завършване на мрежата „Натура 2000“ в морската среда. Основната дейност, предвидена по проекта, е проучване и картиране на разпространението на типове природни местообитания, местообитания на видове и техните популации, както и определяне на природозащитното им състояние в морските пространства на Република България. В рамките на тази дейност е извършено най-голямото и най-концентрираното усилие в България към момента за проучване на морските екосистеми. Черно море е уникално със затворения си характер и наличието на приземен мъртъв слой от сероводород, където няма живот. Поради това крайбрежните местообитания и повърхностните води, които са богати на живот, са изключително ценни.
Бенефициент по проекта е дирекция „Национална служба за защита на природата” към Министерството на околната среда и водите, а изпълнител на основната дейност е консорциумът ДЗЗД „ПОНТУС ИНДАГО“. Изпълнението на дейностите бе предмет на оценка и контрол на качеството от страна на друг външен изпълнител, притежаващ екип от международни експерти с богат опит и съответната експертиза - „МОРСКО КАРТИРАНЕ БГ“ ДЗЗД.
Обект на проучване и оценка бяха седем типа морски и крайбрежни природни местообитания, два вида китоподобни (делфини) и два вида риби (Дунавска скумрия и малък карагьоз). От местообитанията са изследвани постоянно покрити от морска вода пясъчни и тинести плитчини; естуари; тинесто-песъчливи крайбрежни площи, които не са покрити или са едва покрити с морска вода; обширни плитки заливи; рифове; подводни структури, образували се под действието на просмукващи се газове; подводни или частично подводни морски пещери.
Проведени са теренни проучвания за картиране и оценка на състоянието на два ендемични подвида китоподобни (делфини) в изключителната икономическа зона на Република България (36,000 км2), шелфа и крайбрежна акватория (2477 км2) в 17 защитени зони от мрежата Натура 2000 – Черноморска афала (Tursiops truncatus ponticus) и Черноморска морска свиня (Phocoena phocoena relicta). Анализът на получените данни от теренните изследвания показват, че границите на разпространение на Афалата заемат площ от 34100 кв.км., плътността й е 0,304 инд./кв.км, а средната численост е 9738 индивида. По отношение на морската свиня установените граници на разпространение заемат площ от 35700 кв.км., плътността й е 0,211 инд./кв.км, средната численост е 6756 индивида.
В отделните елементи на теренната работа участваха 14 експерта с предходен опит за наблюдения на китоподобни, преминали и допълнителни специализирани обучения в рамките на проекта. Основното техническо изпълнение беше осъществено с ангажирането на трима капитани на кораб и петима професионални пилоти. Проучването беше извършено чрез използване на самолет, кораб и от стационарни точки. Картирането на двата вида китоподобни е осъществено през четирите сезона на годината. Видовете са проучени чрез облитане със самолет в открито море, оборудван с балонни прозорци. Екипите се състояха от двама експерти по китоподобни и двама професионални пилоти, преминали допълнително обучение за наблюдение на китоподобни. С оглед на усложнената обстановка е ангажиран наземен екип и втори самолет, летящ в крайбрежната зона на достатъчна височина, така че теренният екип да е в постоянна радиовръзка с ГД РВД и наземния екип. Това е най-мащабното проучване на българската зона на Черно море от въздуха за китоподобни бозайници, по 8 предварително зададени секции на цялата Икономическа зона, през четирите сезона, по време на което е наблюдавана сезонната динамика на видовете.
За двата вида китоподобни са проведени проучвания и с плавателни средства (два пъти през лятото, веднъж през пролетта/есента и веднъж през зимата), както в границите на 17-те зони за местообитанията от мрежата Натура 2000, в които видовете се опазват, така и в границите на континенталния шелф. Екипът от експерти се състоеше от четирима наблюдатели. Обследването се извърши по 140 предварително планирани трансекти. Средно на сезон са изминавани приблизително 672 км, общо за годината – 2688 км. Работата на терен се съобразяваше с метеорологичната обстановка и други логистични предизвикателства. Шелфът е картиран с кораб в началото на лятото по 9 трансекта, с обща дължина 497 км. В границите на защитените зони са проведени наблюдения и от внимателно подбрани наблюдателни точки.
Теренните проучвания на двата вида риби от род Алоза се извършиха през зимния период (февруари и март 2023 г.) в началото на миграцията, когато значителна част от полово зрялата част на популацията все още е в обичайните си местообитания. Пробонабирането се осъществи с активни уреди по трансектен метод (с пелагичен/придънен трал) и със стационарни уреди – мрежи. Общо 102 клетки са проучени чрез тралиране - 93 клеки в акваторията до 200 м дълбочина и 9 в открито море. Проучването се проведе в и извън границите на защитените зони от мрежата Натура 2000 в морска среда, в които видовете са предмет на опазване, чрез систематично пробонабиране в континенталния шелф до 200 м и в открито море (извадкови полигони) по трансекти, в които е извършено стандартизирано тралиране. В 9 малки защитени зони, в които беше невъзможно да се приложи методиката за тралиране, пробонабирането беше извършено с хрилни мрежи.
В границите на 17-те защитени зони от Натура 2000, обявени съгласно изискванията на Директивата за местообитанията, които обхващат морска акватория са извършени проучвания за установяване на актуалното разпространение и състояние на 7-те типа морски и крайбрежни местообитания.
За местообитание 1110 – Постоянно покрити от морска вода пясъчни и тинести плитчини, като методи на теренно проучване са използвани въздушни наблюдения, пробовземане на бентосни организми с различни видове сонди и пресяване на пробите под вода. Изследвано е разпространението на предложените 15 подтипа на местообитанието със съответните типични видове. Резултатите показват, че дълбочината на местообитанието е по-голяма от тази, която беше предварително известна.
По време на теренни експедиции са проведени полеви проучвания за местообитания 1130 – Естуари. Типични примери за такива са устията на реките Камчия, Ропотамо, Дяволска, Велека, Караагач, Силистар, Бутамята и други. Една част от тях са малки естуари, които дори не могат да пробият пясъчната коса. За определяне физическите граници на местообитанието е използвана комбинация от физикохимични параметри и определени бентосни и пелагични организми, като са отчетени моментите с максимален воден отток на съответната река, предвид обстоятелството, че българските реки са с изменен хидрологичен режим. По време на теренната работа е установено, че поради маловодието на реките и техния специфичен хидрологичен режим, те оказват много малко влияние върху морето (до около 50, 100 м, напр. при р. Камчия). По-скоро е наблюдавано обратното явление – навлизане на морски води и организми срещу течението на реките, от 1 до 4-5 км (при р. Ропотамо).
За местообитание 1140 – Тинесто-песъчливи крайбрежни площи, които не са покрити или са едва покрити с морска вода са проучени предложените 6 подтипа, чрез въздушни наблюдения, пробовземане на бентосни организми и научно-водолазни методи. Резултатите показват, че местообитанието е добре запазено в района на плажове Паша дере, Шабла, Камчия, Мандра-Пода, Поморие. Основни наблюдавани антропогенни въздействия за местообитанието са механично и химично почистване на плажната ивица, различни хидротехнически съоръжения, които създават промени в прозрачността на водата и пр.
Проучванията за местообитание 1160 – Обширни плитки заливи са проведени по трансектен метод с плавателен съд, като трансектите се извършени перпендикулярно на брега от зоната на прибоя до дълбочини от 18 – 20м. С помощта на специализирана техника са събрани проби, като на място са измерени температура и прозрачност на водата, разтворен кислород, киселинност, електропроводимост, общо количество на разтворените вещества, соленост на водата. От направените проби в началото на м. юни се установи засилен цъфтеж на фитопланктон.
За местообитание 1170 – Рифове, като методи на проучване на предложените 22 подтипа на местообитанието със съответните типични видове, са използвани въздушни наблюдения за плитката част, пробовземане на бентосни организми и пресяване на пробите. В слабоповлияните или неповлияните от човешка дейност райони (като Емине, Маслен нос) е установено, че скалистите и биогенните рифове от местообитание 1170 са пълни с живот до долната граница на разпространение на скалистия субстрат и са зони на концентрация на живата материя. Има участъци от местообитанието, в които е наблюдавано отрицателно антропогенно повлияване (напр. зона Камчия).
До реализирането на проекта в страната нямаше научно потвърждение за наличие на местообитание 1180 - Подводни структури, образували се под действието на просмукващи се газове. В рамките на проекта следваше да се потвърди или отхвърли разпространение на предложените два подтипа на местообитанието в българската част от акваторията на Черно море. В рамките на проведените теренни проучвания в плитката част (до 20 м) е потвърдено съществуването на бълбукащи рифове (биогенни конкреции с анаеробни микроорганизми вътре), в находища на газови извори по протежение на континенталната граница в района на Аладжа банка.
За местообитание 8330 - Подводни или частично подводни морски пещери, основните места където са концентрирани голяма част от българските морски пещери са защитени зони „Комплекс Калиакра“ и „Странджа“. Взети са проби и е направена оценка на населяващите ги съобщества. Не са установени сериозни заплахи и проблеми в голяма част от посетените обекти, с изключение на пещерите в района на Маслен нос и Резово, където са установени замърсявания с битови отпадъци.
В резултат от проведените теренни проучвания и обработените полеви данни е направен анализ за достатъчността на мрежата Натура 2000 в морска среда, като има предложения за актуализиране на съществуващи и за определяне на нови защитени зони. Резултатите от изпълнението на проекта ще спомогнат за запазването и устойчивото управление на природните ресурси в българската зона на Черно море, като ще дадат възможност това управление да се основава на конкретна, надеждна и научно обоснована информация за морските видове и местообитанията. Стойността на проекта е 11 734 980 лева, от които 9 974 733 лева са предоставени от Европейския фонд за регионална развитие, а 1 760 247 лева са национално съфинансиране.
