Желан „гост” ли е салкъмът в нашите дворове и градини?

Защо не бива да се засажда акация в близост до границите на защитени територии и зони от Натура 2000

Последовател на ФБ страницата Свободни от инвазивни чужди растения ни се оплака наскоро:

„От години дворът на вилата ми е атакуван от салкъм. Оградата е от храсти и преди много години салкъмът успя да се намести там. От тогава не спира да расте, а ние да се чудим как да го унищожим. Бихте ли споделили какво може да се направи в домашни условия за премахването на тази напаст?“

Ето какво му отговорихме: Бялата акация (салкъм) е едно от най-трудните за премахване растения. Размножава се изключително добре по вегетативен път и няма лесен начин да бъде ограничена. Трябва да бъде изтощено и унищожено коренището, за да спре разпространението на вида. Важно е методично да се премахва всяка издънка, за да няма какво да храни корена. Тази борба може да продължи няколко години. Как точно да я водите ще научите тук.

Случаят ни накара да припомним, че и за природата и за хората е много вредно да се изтъкват само полезните свойства на бялата акация, без да се споменават опасните й качества на инвазивен чужд вид (ИЧВ). Всички ИЧВ растения, изпуснати в природата, няма никога да се спрат. Бялата акация бързо пуска многобройни коренови издънки и заема големи площи. Създава гъсти обраствания и спира развитието на естествената местна растителност. Скъпо и трудно е те да бъдат премахнати. Затова не бива да се засажда акация в близост до границите на защитени територии и зони от Натура 2000, реки, потоци, канали, които пренесят семена надолу по течението.

Не трябва да се засажда и на неконтролирани места от където има опасност да се саморазсели и да обхване съседни територии, та дори и с благородната цел „за паша за пчелите“! Като медоносно растение акацията има добри заместители в българската флора. В периода ѝ на цъфтеж, през май-юни цъфтят и доста български медоносни видове дървета и храсти като клен, маклен, мекиш, шестил, планински явор, конски кестен, дървесен бъз, смрадлика, драка. По това време цъфтят и много тревисти растения.

Важно за пчеларите и любителите на мед е да знаят, че за да са здрави пчелите, също като хората, се нуждаят от разнообразна храна и цветен прашец. Когато събират предимно от един източник няма разнообразие в храната им и растящите пчелни ларви не се развиват пълноценно. Акацията, както и другите инвазивни чужди видове е монокултура, каквито са и безкрайните полета от рапица, слънчоглед и др. Когато през май и юни пчелите ползват този единствен гигантски източник на изобилна храна следва остър недостиг през следващите месеци. Отглежданите от хората медоносни пчели получават добавки с цветен прашец, за да бъдат здрави. Но останалите – дивите пчели, полезните насекоми и други безгръбначни - нямат шанс... А когато насекомите изчезнат, птиците, жабите и бозайниците, които се хранят с тях гладуват. Нищо не е толкова вредно в една биологична система, колкото еднородността, която създават инвазивните чужди растения като акацията!
Затова ви молим, да се информирате добре и да помислите внимателно преди да се включите в поредната акция за засаждане на дръвчета или цяла гора, когато в нея са включени и фиданки от акация!

Повече информация, включително още примери за медоносни видове дървета и храсти от българската флора ще намерите в интернет сайта на нашия проект, съфинансиран от програма Life на ЕК, както и на страницата ни във Фейсбук.

Ние сме на Ваше разположение за съвети относно подходящите за засаждане видове! Не се колебайте да се свържете с нас!