Акценти от уебинар за бъдещата Обща селскостопанска политика

Участници бяха Елси Катайнен и български евродепутати

 

Бюрото за връзка на Европейския парламент в България организира уебинар на тема „Бъдещето на общата селскостопанска политика. Преходният период и реформата след 2022 г.“.

Елси Катайнен (Обнови Европа, Финландия), заместник-председател на Комисията по земеделие и развитие на селските райони в Европейския парламент и докладчик по преходните правила на земеделската политика на ЕС:

Взимането на решения за ОСП не е толкова лесно и ни беше необходимо време, за да обсъдим всички аспекти. Смятам, че преговорният процес ще приключи до края на месец юни и в рамките на португалското председателство. След това имаме около 6 месеца за одобряване на националните планове. От националните правителства ще се иска да разработят планове за преходния период. Необходимо е да имаме повече подробно разработени планове, които да обхващат един период от 5 години и да включват националните интереси. С българските колеги работим отлично. Смята, че помощите, които са предвидени трябва да бъдат продължени. Освен това трябва да се приложат мерки във всяка държава, които да са с нисък праг. Европейската комисия наложи едни ограничения във връзка със Зелената сделка, но ние в Парламента смятаме, че всички цели трябва да бъдат заложени много ясно и да бъдат подкрепени със съответните мерки. Задължителното прилагане на елементите на новата зелена архитектура не бива да намалява конкурентоспособността на земеделските стопани, особено спрямо колегите им от трети държави, където липсват такива цели. Всички се стремим да имаме равни плащания някой ден. Фермерите в различните европейски страни трябва да получават еднаква цена за продуктите, които предлагат. Само че пазарите не са еднакви и затова е трудно да се говори за равнопоставеност. 25% биологични площи в ЕС е много амбициозна цел. В момента тези площи в ЕС са 12%, а в Европа 8%. Не бива да се отстъпва от тази цел, но все пак пазарът е този който ще определи докъде може да достигне биологичното производство, защото потребителите не могат да бъдат накарани насила да купуват биохрани.”

Атидже Алиева-Вели, евродепутат член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони, ЕП:

„Европейската комисия трябва да направи оценка за финансовото положение на фермерите при прилагането на стратегиите „От фермата до трапезата“ и „Биоразнообразие“. Такава оценка на въздействието до момента липсва. Тежестта не трябва да пада върху фермерите, защото те не са в основата на проблемите с климата и околната среда, а са част от решението им. В Европейския парламент се подготвят два доклада с препоръки към двете стратегии, като целта е изпълнението им да се подобри. Наред със зелените амбиции настояваме за баланс между основните стълбове на устойчивост - екологичен, икономичен и социален и то със справедливи доходи за земеделците. Няма как да проведем реформата без в центъра й да бъде самия фермер. Наред с това настояваме и за гъвкавост за прехвърляне на средствата между стълбовете. По този начин държавите членки ще бъдат по-ефективни в подпомагането на фермерите. Ние сме “за” зелените инвестиции, както дигитализацията и иновациите, наред с производството на чиста храна. Според мен основни цели като намаляването на пестицидите могат да бъдат постигнати само с осигуряване на алтернатива. Отделно развитието на дигитализацията изисква и развитието на нови умения, квалификации и преквалификации. Затова е нужна силна синергия между политиките и стратегиите и е изключително важно България да избере подходящия набор от мерки и интервенции, така че преходът да бъде успешен.”

Снежана Благоева, пълномощен министър, Специален комитет по селско стопанство, Постоянно представителство на Република България в Брюксел:

„Най-важното за преходния период е да се осъществи и гарантира плавния преход от единия период към другия. Факт е, че можем да продължим да прилагаме без никакви сътресения директните плащания – това е изключително важно за фермерите, защото подкрепата е значителна, също и преходната национална помощ, която остава при същите параметри, както беше прилагана през 2020 г. Мерките по развитие на селските райони ще бъдат прилагани също по познатите правила, използвайки бюджета за първите две години от ПРСР от новия период. Още по-важно е, че идва друго подпомагане, много сериозна подкрепа от инструмента, предложен от Комисията „Следващо поколение” с допълнителни 200 млн. евро през първите две години за конкурентоспособност и допринасяне за екологичните цели на Зелената сделка. Ние сме много последователни от самото начало на преговорите по реформата. За нас основен приоритет беше запазването на нивото на земеделските производители.

И в момента имаме таван на плащанията, който е до 300 000 евро, като субсидиите намаляват от 150 000 евро нагоре, след като се приспаднат разходите. По отношение на тавана все още липсва европейска рамка, въпреки че Съветът на Европа са решили всяка държава сама да определи дали да има и колко да е максималната сума. От друга страна обаче е възможно държавите, които са въвели преразпределително плащане да не определят тавани.”

По време на събитието бяха представени настоящите правила за земеделските производители по време на преходния период и обсъжданите насоки на реформата на ОСП след 2022 г. Бяха разяснени основните позиции на различните политически групи по отношение на новите изисквания и мерки, които се очаква да бъдат заложени в новата ОСП, както и преговорните позиции на България. Бяха обсъдени въпроси за връзката на ОСП с други инициативи на ЕС като стратегията „От фермата до трапезата“, Зеления пакт.

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.