Добрата реколта от маслодайни култури създава възможности за сектора, но балансът между износа, вноса и преработката остава ключов за добавената стойност в България
Форумът „Зърнена академия“ събира на едно място земеделски производители, преработватели и търговци, като предоставя възможност за обмен на знания, мнения и практически опит. Форумът има съществено значение за целия сектор, тъй като създава условия за диалог между участниците във веригата на производство и реализация на земеделската продукция. Това коментира Яни Янев, председател на Сдружението на производителите на растителни масла, който участва за втора поредна година в събитието.
В центъра на неговото изложение беше пазарът на слънчоглед и отношенията между земеделските производители и преработвателната индустрия. Макар понякога тези отношения да изглеждат напрегнати, Янев смята, че двете страни трябва да се разглеждат като партньори с общ интерес – развитието на сектора и постигането на максимална добавена стойност за българската икономика.
Земеделските производители се стремят към по-високи изкупни цени, докато преработвателите имат нужда от надежден достъп до суровина на конкурентни ценови нива. Според Янев именно намирането на баланс между тези интереси е ключово за устойчивото развитие на индустрията.
По думите му капацитетът на българската преработвателна промишленост надхвърля 4 милиона тона, като по последни оценки достига около 4,5 милиона тона, включително при беления слънчоглед. Това поставя въпроса за осигуряването на достатъчни количества суровина, които да позволят на предприятията да работят ефективно и да запазят конкурентоспособността си на международните пазари.
Добрата реколта не изключва вноса
Очакванията за реколтата от маслодайни култури през тази година са положителни. Според Янев първите резултати показват добро качество и перспективи за значителни количества слънчоглед. По негови оценки производството може да достигне около 2,5 милиона тона слънчоглед, а заедно с рапицата, чиято реколта се очаква да надхвърли 600 хиляди тона, общото количество маслодайни семена в страната може да достигне между 3,1 и 3,2 милиона тона.
Въпреки добрите перспективи той не изключва внос на слънчоглед. Причината е необходимостта преработвателните предприятия да осигурят суровина за по-дълъг период и да планират производството си при оптимално натоварване на мощностите.
Съществено значение ще имат изкупните цени, количествата, които ще бъдат насочени към износ, и реално наличната суровина за вътрешната преработка. Янев посочи, че традиционно България изнася най-малко 200–250 хиляди тона слънчоглед годишно, а по думите му изнесените количества рапица вече са достигнали около 220 хиляди тона.
По отношение на евентуалния внос от Украйна той уточни, че към момента не разполага с достатъчно информация за осъществени сделки и конкретни количества. Според него обаче вносът не трябва автоматично да се разглежда като проблем, тъй като може да допълва потребностите на българските преработватели.
Основната част от произведените растителни масла и шротове е предназначена за външните пазари, тъй като вътрешното потребление не е достатъчно, за да поеме целия обем на продукцията. Затова конкурентоспособността на преработвателната индустрия зависи както от цената и наличността на суровината, така и от възможностите за реализация на международните пазари.
Черно море и международните цени влияят върху сектора
Пазарът на слънчоглед и растителни масла остава динамичен, а развитието му зависи в значителна степен от поведението на големите производители и износители. Янев открои Русия и Украйна като фактори с важно влияние върху международните цени на слънчогледа, олиото и шрота.
Затрудненията в Черно море и ограниченията пред пълноценното използване на пристанищната инфраструктура също оказват отражение върху търговията. Когато износът се затруднява, това влияе върху движението на стоките, логистичните разходи и ценовите равнища на международните пазари.
Тези процеси имат значение и за българските производители и преработватели, които трябва да съобразяват решенията си с променящата се пазарна среда.
Какво се случва с цената на олиото?
След резките ценови колебания през 2022 г., предизвикани от началото на войната в Украйна и последвалите сътресения на пазарите, ситуацията при олиото постепенно се нормализира. По думите на Янев в определен момент цените дори са се върнали до равнищата отпреди кризата.
Днес пазарът е по-спокоен, но остава въпросът доколко българският пазар подкрепя местното производство. Янев обърна внимание на присъствието на вносни растителни масла, които конкурират българските продукти.
Според него развитието на сектора изисква не само добри добиви, но и условия, които позволяват на българските предприятия да преработват суровината конкурентно и да реализират продукцията си успешно.
Основното послание от участието му в Зърнената академия е, че устойчивото развитие на сектора зависи от сътрудничеството между земеделските производители и преработвателите, от пазарната предвидимост и от възможността по-голяма част от добавената стойност да остава в България.
Репортаж на Анета Божидарова
