България, Кипър, Естония, Франция, Италия, Португалия и Румъния също имат „горещи точки“, където замърсяването следва спешно да бъде намалено
В последния доклад относно прилагането на Директивата за нитратите (въз основа на данни за периода 2016—2019 г.) на Комисията се предупреждава, че нитратите все още причиняват носещо вреди замърсяване на водите в ЕС. Твърде високото съдържание на нитрати във водата е вредно както за човешкото здраве, така и за екосистемите, тъй като причинява изчерпване на кислорода и еутрофикация. На местата, където националните органи и земеделските стопани са постигнали пречистване на водите, се отчита положително въздействие върху снабдяването с питейна вода и биологичното разнообразие, а също и върху сектори като рибарството и туризма, които зависят от тях. Въпреки това прекомерното наторяване продължава да бъде проблем в много части на ЕС.
Комисарят по въпросите на околната среда, океаните и рибарството Виргиниюс Синкявичюс заяви:
„Прилагането на Директивата за нитратите през последните 30 години несъмнено доведе до повишаване на качеството на водите като цяло в ЕС. Виждаме също така, че реалните усилияз за преход към устойчиви методи дават резултат. Ритъмът на промяната обаче не е достатъчен, за да се предотврати увреждането на човешкото здраве и да се съхранят крехките екосистеми. В съответствие с Европейския зелен пакт сега са необходими спешни действия за постигане на устойчиво селско стопанство и защита на така ценното ни водоснабдяване.“
Концентрациите на нитрати са намалели както в повърхностните, така и в подземните води в ЕС в сравнение с положението преди приемането на Директивата за нитратите през 1991 г. Според новия доклад обаче, през последното десетилетие постигнатият напредък е незначителен и замърсяването с хранителни вещества от селското стопанство все още е сериозен проблем за много държави членки.
За периода 2016—2019 г. в държавите членки надвишаване на пределно допустимата концентрация на нитрати, определена за питейната вода, е отчетоно при 14,1 % от подземните води. Според констатациите водата, докладвана като еутрофна в ЕС, включва 81 % от морските води, 31 % от крайбрежните води, 36 % от реките и 32 % от езерата.
Комисията ще предприеме действия за подобряване на съответствието с Директивата за нитратите, която е предпоставка за постигане на целта на Европейския зелен пакт за намаляване на загубите на хранителни вещества с най-малко 50 % до 2030 г. Това изисква засилени мерки в повечето държави членки на национално и регионално равнище.
Kачеството на националните програми за действие като цяло се е подобрило, но в много случаи въведените мерки не са достатъчно ефективни за борба със замърсяването в области, в които селскостопанският натиск се е увеличил. Освен това, в борбата със замърсяването с нитрати на национално равнище следва по-добре да се отчита въздействието на изменението на климата.
Белгия, Чешката република, Дания, Германия, Финландия, Унгария, Латвия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша и Испания са изправени пред най-големите предизвикателства при справянето със замърсяването с хранителни вещества от селското стопанство. България, Кипър, Естония, Франция, Италия, Португалия и Румъния също имат „горещи точки“, където замърсяването следва спешно да бъде намалено.
Въпреки че азотът е жизненоважно хранително вещество, което позволява на растенията и културите да растат, високите му концентрации във водата са вредни за хората и природата. Нитратите от оборския тор и минералните торове са основен източник на замърсяване на водите в Европа от десетилетия насам. Около половината от азота в торовете и оборския тор, използван в Европа, се губи в заобикалящата среда. В икономически план това води до загуба на потенциални ползи за земеделските стопани в размер на около 13—65 млрд. евро годишно.
Нитратите излагат човешкото здраве на риск, по-специално като замърсяват питейната вода. Замърсяването оказва и значително икономическо въздействие заради необходимостта от пречистване на водата за консумация от човека и за общностите, които зависят от замърсените води, като например рибарството и туристическия сектор. Общите екологични разходи за всички загуби на химически активен азот в Европа се оценяват на 70—320 милиарда евро годишно, което далеч надхвърля разходите за намаляване на замърсяването при източника.
Стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие са ключови инициативи на Европейския зелен пакт, с които се определя цел за намаляване наполовина на загубите на хранителни вещества до 2030 г. Това следва да се постигне по-специално чрез цялостно и решително прилагане на съответното законодателство в областта на околната среда и климата. Ключово значение в това отношение има Директивата за нитратите. Тя е важен инструмент за постигане на целта на Рамковата директива за водите за добро химично и екологично състояние на всички водни обекти най-късно до 2027 г. С Директивата са установяват редица стъпки, които държавите членки трябва да изпълняват:
Планът за действие за нулево замърсяване , който има за цел намаляване до 2050 г. на замърсяването на въздуха, водата и почвата до нива, които nе се смятат за вредни за здравето и естествените екосистеми, също ще допринесе за намаляване на замърсяването с хранителни вещества.
