Проектът се финансира от Министерство на околната среда и водите
Новото издание на Червената книга на България вече е достъпно в интернет, съобщи в интервю за БТА директорът на Института за биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН Вълко Бисерков.
На интернет адрес E-ecodb.bas.bg/rdb/bg изданието може да се ползва свободно от всички на два езика - български и английски. В него може да се намери информация за изчезналите, изчезващите и застрашените от изчезване местообитания, гъби, растителни и животински видове.
Проектът се финансира от Министерство на околната среда и водите. В първия том потребителите могат да се запознаят с растенията и гъбите, във втория - с животните, а в третия - с природните местообитания.
На разположение са видеоклипове, фотогалерия, карти за разпространение на видовете и местообитанията. Видеоклипове има за около 10% от обектите в Червената книга, като най-атрактивни са тези за животните, посочи Бисерков. В момента в процес на финансиране е и отпечатването на хартиеното издание на Червената книга. Предвижда се и издаването й на диск. Тиражите ще бъдат предоставени на библиотеки, учебни заведения, учреждения и институции в страната и чужбина.
Общият обем на новата Червена книга е над 2000 страници, още толкова карти и илюстрации, както и над 3000 снимки и рисунки. Интернет изданието е по-голямо като обем от подготвеното за печат, заради мултимедийните приложения и разширената фотогалерия. България е между първите страни в Европа, публикували своя национална Червена книга, във връзка с опазването на биологичното разнообразие на своята територия. БАН издава първата "Червена книга на Република България" в два тома - "Растения" (1984 г.) и "Животни" (1985 г.).
Терминът Червена книга (Red Data Book) се въвежда през 60-те години на миналия век, когато Световният съюз за защита на природата (IUCN) и Международният съвет за опазване на птиците инициират програма за идентифициране и документиране на видове, заплашени от глобално измиране, започвайки с бозайниците и птиците. Постепенно програмата обхваща и други групи растения и животни, а идеята се възприема все по-широко и започва да се прилага на национално и локално ниво.
В подготовката на съвременното издание са участвали учени от институтите на БАН (ботаници, зоолози, миколози и еколози), специалисти от Софийския университет, Пловдивския университет и Лесотехническия университет.
В работата са участвали и представители на Българското дружество за защита на птиците, природозащитните организации "Зелени Балкани", "Природен фонд" и други неправителствени природозащитни дружества и организации.
