Администрирането и поддържането на групи и организации производители е много сериозно начинание

Елена Александрова, началник Отдел „Организации на производители и подкрепа на износа“ в Дирекция „Пазарни мерки и организации на производителите“ - МЗХГ

 

- Как ОСП подкрепя създаването на групи и организации на производители? Нека започнем от 2007-ма година.

Групите и организации на производители са сдружения, създадени по инициатива на земеделските производители. Целта на тези сдружения е да подпомагат своите членове. Основната им цел е маркетингова дейност. Идеята на групите и организациите е да подпомогнат земеделските производители по отношение на планирането, предлагането на продукцията на пазара, подпомагане с компетенции по отношение на проучването. Така организацията е много по-полезна на своите членове, на които дава насоки как продукцията, която те произвеждат, да бъде адаптирана към търсенето на пазара. В началото на изминалия програмен период съществуваше подпомагане, което беше насочено към групи на производители в сектор „Плодове и зеленчуци“. Идеята на това подпомагане беше групите на производители да изпълняват планове за признаване и изпълнявайки тези планове, те да достигнат критериите за признаване като организации. В България имаше интерес по тази пазарна мярка. Бяха одобрени за подпомагане 10 групи на производители, които впоследствие станаха организации на производители. Последните плащания по мярката приключиха през юли 2019 година.

- Имаше ли тогава други групи на производители, освен тези на плодове и зеленчуци?

Не. Регламент 1234 предвиждаше подпомагане само в сектор Плодове и зеленчуци. Тогава формата на сътрудничество не беше толкова активна в другите сектори, а по примера на ЕК най-активни са сдруженията в сферата на плодовете и зеленчуците.

 - Какво подпомагане са получили тези 10 групи на производители?

Те получават финансиране за извършване на инвестиционни разходи. Беше им предоставена възможност да направят инвестиции в строително-монтажни дейности, в закупуване на техника и оборудване, тъй като менажирането и администрирането на една група е доста тежък процес. Тук трябва да се осъществява синхрон между всички производители. Те имат много сериозни административни разходи. Това също беше предвидено.

 - Каква субсидия получиха тези групи на производители?

Субсидията, която получиха всички тези групи за целия период на изпълнение, достигна до 77-78 млн. лв. Това е стойността на договорите и те са длъжни да изпълнят целите инвестиции по договорите. Тук по-скоро става въпрос за одобрени планове за признаване. Те приключват в края на преходния период, който за всички беше на 31 декември 2018 година.

 - Какъв е профилът на една такава група?

Една група на производители е доброволно сдружение на земеделски производители. Идеята е да бъдат минимум 4, няма максимум на земеделските производители, които се обединяват. Целта е да се подпомогне предлагането на продуктите им на пазара. Тук голяма роля има пласирането. Групата етикетира, преработва, може да създаде обща марка, извършва транспортни разходи, търси клиенти. От друга страна, за самите клиенти също е много по-удачно да работят с един субект, отколкото с 15.

 - Има ли изисквания по отношение на оборота?

Да. Това е много важен акцент. Европейските субсидии винаги са обвързани с процент от реализираната продукция на пазара. Идеята е да се изсветли този сектор, защото реално колкото повече са оборотите, които са минали през групата, толкова по-висок е процентът на субсидията. За първата и за втората година нямаше тавани. За третата беше до 70% от стойността на реализираната на пазара продукция. За четвъртата година 50% и за петата вече 20%.

 - Как групите се превръщат в организации?

Изпълнявайки всички тези критерии в този преходен период, те достигат до критериите за организация. Оборотът, който трябва да бъде реализиран през организация, е по-висок от тези за групи. Освен това тук става въпрос групите да бъдат подготвени за организации, които да могат да изпълняват оперативни програми. Това е следващият етап, който се предоставя на организациите на производители. Оперативни програми могат да изпълняват само от организации на производители. Тези оперативни програми също подпомагат инвестиционни разходи.

 - Кои са тези оперативни програми?

В момента се изпълняват оперативни програми от организации на производители в сектор „Плодове и зеленчуци“. Оперативните програми са част от пазарните мерки, по които се подпомагат организации на производители, които са изпълнили преходен план като групи. Финансират се разходи за допълнително разрастване, за строително-монтажни дейности, за трайни насаждения.

 - За да станат организации, необходима ли е пререгистрация на групите?

Регламентът имаше много стриктни правила в това отношение. Те трябваше да подадат заявка за признаване като организация, която при всички случаи трябваше да бъде подадена преди края на преходния период. При положение, че имат одобрен план за признаване, извършили са си дейностите, достигнали са определените критерии, има междуведомствена комисия, която разглежда заявлението на организацията. Ако организацията е покрила изискванията, я признават като такава.

 - Колко създадени организации на производители имаме у нас?

Имаме 36 организации, признати от министъра на земеделието. Не всички са в сектор „Плодове и зеленчуци“. В сектор „Плодове и зеленчуци“ имаме 19 признати организации. Към момента само 3 са се осмелили да изпълняват оперативни програми. Малко плахо се подхожда към мярката като всяко ново нещо.

 - Колко са организациите в останалите сектори?

В сектор „Мляко и млечни продукти“ степента на сдружаване също е много висока. Там имаме 16 групи и 4 организации. Те работят добре и постигат всички критерии за изискване за реализиране на продукцията. Степента на сдружаване е висока и в сектора на етеричномаслените култури. Мед и пчелни продукти също. Сдружаване има и в сектор „Месо“. Там имаме 3 групи и една организация, но те представляват 148 земеделски производители. Имат много висока членска маса.

Реализираните обороти през сектор „Плодове и зеленчуци“ само за 2019 година са почти 18 млн. лв. В „Мляко и млечни продукти“ почти 13 млн. лв. При „Зърнено-житни и маслодайни“ - около 7 млн. лв. Те са съсредоточени основно на територията на Пловдив, Бургас, Варна. Това са районите, в които се наблюдава най-висока степен на сдружаване.

 - По какъв начин тези организации могат да разчитат на финансиране по линия на ОСП?

Няколко са начините, по които те могат да получат финансиране. Единият е по пазарните мерки, който засега е само за сектор „Плодове и зеленчуци“. По Мярка 9 на ПРСР няма ограничение за секторите. Там всички групи и организации получават субсидия. Имаме групи и организации, които има спечелени проекти по подмярка 4.1 и по подмярка 4.2. Предоставят се възможности по държавните помощи. Там засега не се наблюдава интерес от страна на групи и организации. В началото е трудно. Когато някой се престраши, започва интерес и от останалите.

 - Какво е финансирането по Мярка 9?

Мярка 9 е за учредяване на групи и организации на производители и те се подпомагат по отношение на административните разходи. Администрирането и поддържането на групи и организации е много сериозно начинание. Тук става въпрос за обединение на интересите на много производители и за подпомагането им. Така че, тази мярка е много свежа помощ за групите и организациите в България.

 - Колко приема е имало по Мярка 9? Какъв е бюджетът и какви проекти са приети?

Първият прием по Мярка 9 беше в периода юни-септември 2019 година. Тя стартира с бюджет почти 7,5 млн. евро. Бяха подадени 40 проектни предложения на стойност 11,5 милиона евро. Хубавата новина е, че със заповед от 15 януари 2020 г. на ръководителя на управляващия орган е увеличен бюджетът по мярката с милион и 600, което предоставя възможност на още 11 групи и организации на производители, които не са били допустими при първото класиране, да им бъдат предложени договори, което покрива почти 90% от всички кандидатствали.

 - Каква е ползата за тях от ОСП?

Бидейки част от общност, те имат възможност да реализират продукцията си на една много по-добра цена. Много от нашите производители казват, че искат да се занимават само с това да си произведат продукта. Те не искат да се занимават с документи, да търсят клиенти. Тук е ролята на организацията, която да им осигури реализация на продукцията. Помощ има при адаптиране на продукцията към пазара. Много от големите търговски вериги имат конкретни изисквания по отношение на етикетирането, пакетирането. Не всички стопани поотделно могат да си позволят подобно оборудване, което да адаптира продукцията им към конкретните изисквания. Тук е ролята на групата или на организацията. Например, сортировъчни машини. Купува се една и се ползва от няколко производители. Членовете на групата или организацията доставят продуктите в складовата база и организацията адаптира продукцията към търсенето на пазара. Така земеделският производител има ангажимент да предаде продукцията си на групата. Той няма ангажимент как тя ще достигне до крайния клиент. Така се скъсява и веригата за доставки, защото се елиминират прекупвачи. Организацията се явява един вид преработвател. Тя има бази, в които складира, етикетира продукцията на производителите. Членовете на организацията само произвеждат. Така са известни големите кооперативи в Западна Европа.

 - Каква е ситуацията с организациите на производители в другите европейски страни?

Там сдружаването е много популярно. Почти няма земеделски производители, които сами да оцеляват на пазара. Там всеки стопанин с конкретния си продукт членува в конкретен кооператив или организация на производители. Кооперативите са тези, които ги представляват и ги подпомагат. Тези, които им осигуряват оборудване.

 - Коя държава от Европа има най-големи традиции при сдружаването?

Франция е безспорен лидер. Там организациите са над 700. Италия, Испания, Германия - също.  

 - Има ли индикации по отношение стимулиране на сдружаването през следващия програмен период?

В следващия период ЕК отново е поставила фокус към организациите на производители и към различните форми на сдружаване. Има държави с много ниска степен на организираност, каквато е и България, където освен организации, има все още и много групи. Предвижда се отново да бъде предоставена възможност, само че този път не само в сектор „Плодове и зеленчуци“, да бъдат финансирани групи, които отново да изпълняват преходен период, за да достигнат критериите за организации. Много страни членки смятат, че Комисията трябва да приложи гъвкавост по отношение на формите на сдружаване. Сега беше предвидено то да бъде само от организации на производители, но има индикации, че ще се предостави такава възможност и на групи производители. Засега се обсъжда 4-годишен период, който да им бъде предоставен като възможност. Силно се надявам този период да се запази, защото той е напълно достатъчен.