Тънкости при отглеждането на пъстърва

Рибовъдното стопанство в с. Златна Панега е с капацитет на производство около 300 000 килограма дъгова пъстърва годишно, с което то се позиционира на водещо място в България

Фермата е собственост на двамата братя Цветелин и Мирослав Велеви, а в производството са ангажирани и други членове на семейството. Карстовият извор Глава Панега е вторият по големина у нас. Той дава началото на река Златна Панега - десен приток на Искър. Изворът се намира край с. Златна Панега. Водните количества, които се появяват на повърхността, зависят от валежните количества и от температурата на въздуха през различните сезони. В зависимост от това при Глава Панега дебитът на извора варира между 700 до 5000 l/s, заради което редица учени казват, че това е най-големият единичен извор в България. Често карстовите извори край Девня са претендент за титлата „най-голям извор в България“, но реално те са 30 на брой и техният дебит рядко достига 4000 l/s. Рибовъдното стопанство в Златна Панега е разположено по поречието на реката. Водоснабдяването на фермата е целогодишно, основно по гравитационен начин. Карстовият извор се намира на 1 километър от стопанството.

Температурата на водата в рибовъдното стопанство не е падала под 8 градуса, дори в случаите, когато температурата на въздуха е много ниска. Изненадите, които природата им поднася, особено силно в последните години, борят с прилагане на различни иновативни методи. Общата площ на пъстървовото стопанство е 100 дка. Това са най-големите циментови рибарници в България. В площта са включени рибовъден и люпилен комплекс.

Дължината на един басейн е около 90 метра. Басейните се почистват, когато има замърсяване във водата. Естественото водоснабдяване на рибното стопанство с чиста изворна вода води до отглеждането на риба с неповторими вкусови качества. Капацитетът на производство е около 300 000 килограма дъгова пъстърва годишно, с което фермата се позиционира на водещо място в България.

Залагат хайвера от пъстърва всеки месец. Производственият цикъл е около 11 месеца. От четири години привнасят кислород в отглеждането на рибата. Методът ускорява растежа и съкращава времетраенето на производствения цикъл.

Добиват и хайвер от своите риби, като най-добрите оставят за майки, производителки на поколения. Гледана в нормални условия, след 2 години пъстървата може да дава хайвер. Мъжките работят около 3-4 години във фермата. Собственикът казва, че нямат намерение да смесват специализациите на стопанството заради това на този етап са концентрирани само в отглеждането и угояването на пъстърва, а не в производството на хайвер. Около 20-30% от хайвера, който залагат, е собствено производство. Хайверът пристига в Златна Панега по въздух и земя. Транспортът от Дания се извършва със самолет, като хайверът се пренася в съдове с лед. Получават хайвера в 

 

Ловят рибите при тегло от около 400 до 450 грама. Служителите в рибовъдното стопанство са 23.

Механизацията в рибовъдните стопанства може да се увеличи, но човешкият фактор няма как да бъде избегнат на този етап във фермите у нас. Рибата също более, заради това в Златна Панега залагат на превенцията. По линия на програмата „САПАРД“ през 2003 г. изграждат цех за преработка и съхранение на риба, който включва производствено помещение със застроена площ от 500 кв. м. с 3 броя хладилни камери и камера за шоково замразяване. 60% от произведената продукция се реализира на българския пазар, останалото количество - в Румъния.

Количествата пъстърва, които реализират на пазара, зависят силно от природните условия. Консумацията на риба на глава от населението у нас не е висока, но в същото време има недостиг на продукция. Стопанството в Златна Панева от 20 години е на пазара и продава цялото си количество и не успява да задоволи търсенето, такава е ситуацията и в другите рибовъдни ферми у нас.

Калкулацията в едно рибовъдно стопанство се прави на годишна база, казва собственикът, защото цикълът на отглеждане на пъстървата е с такава дълготрайност. А цената на килограм пъстърва в магазинната мрежа варира. Бъдещите планове са свързани с монтирането на още помпи, които да напълнят и празните в момента басейни, както и съоръжения, с които водата се пречиства и използва повторно.

Европейското подпомагане в сектора на рибопроизводството е болна тема за собствениците на тази ферма. Нямат реализиран проект през двата програмни периода в последните 14 години, реинвестират само собствени средства. В Златна Панега напредват с бавни стъпки, собственикът казва, че няма закъде да бързат. За щастие има и приемственост.

 Видео по темата: 

 

 

 

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар